Баланс на липо

[Mateev]

Виждам че Иво Горанов в качеството си на производител се застъпва за всички останали производители в света, включая и за китайските. И се опитва да ни убеди, че разброси няма или че те са минимални. Истината обаче е, че ние ежедневно се сблъскваме с клетки с ГОЛЕМИ РАЗБОРСИ. Та въпроса тогава е КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА ТОВА???

И отговора пак си остава същия - ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ !!!

Сигурно има съвестни производители (като Иво Горанов), но има и такива, които в името на намаляването на себестойността вероятно икономисват това или онова от технологията.

Аз също съм производител на широк кръг изделия и съм много наясно с разбросите при производството на каквото и да било. Няма да влизам в подробности, само ще кажа, че 1% разброс се счита за нещо много точно и обикновенно това се постига трудно, което означава скъпо. Нормалната производствена ситуация е около 10%-ен разброс на всеки един възможен и измерим параметър.

Не е необходимо човек да е наясно с технологията на клетките, за да съобрази няколко елементарни неща:

1. В крайния разброс участвуват поне 5-10 различни разброса. Например точността на съставките в химическия състав, точността на дебелината на активната плочка, точността в дебелината на полимера, точността в размера на изрязаните плочка, точността на позицията на запояване на електрода (тя отнема част от активната плочка), броя на активните плочки и т.н. Иво Горанов да ме извини за непознаването на терминолигията.

2. За да се получи общ разброс от 1% е необходимо всяка една съставляваща на клетката да има собствен разброс под 0.1%. За всички е ясно, че ТОВА Е НЕВЪЗМОЖНО !!!

Тоест ясно е, че при производството възникват разброси, и то големи. Въпроса е ИМА ЛИ 100%-ов контрол на параметрите на ВСЯКА ЕДНА ПРОИЗВЕДЕНА КЛЕТКА, или се контролират само отделни случайно подбрани образци? Нима на всяка една клетка се прави пълен цикъл ЗАРЯД/РАЗРЯД? И да ми кажат, няма да го повярвам. Дори и Иво Горанов да го прави, каква е гаранцията, че го правят всички производители по света?

По темата може да се спори още много, но факта ще си остане факт - клетките на LiPo-тата в една батерия са с различен капацитет и винаги има една или две, които се разреждат преди останалите и в края на цикъла тяхното напрежение пропада до 2.5V, докато другите все още си стоят на 3.3-3.4V.

Ако за Иво Горанов е обидно, че критикувам производителите, за всички моделисти е обидно, че си дават парите за некачествена продукция. Така че няма смисъл да спорим кой кого е обидил.

[Mateev]

Между другото аз не разбирам какво спорим, след като самия Иво Горанов потвърждава големите разброси. Цитирам:

...Разброса по използваемия капацитет при определен товар (номинално С) е в порядъка на 3-5%...

...Разброса по отдадена енергия при определен товар (номинално С) е в порядъка на 5-7%...

...батерия събрана от две клетки произведени вчера и една произведена преди 3 месеца...

...Много рядко батериите се събират там където се правят самите клетки....

...клетките в една батерия не работят при еднакви условия. Когато имаме батерия 3 и повече клетки вътрешните клетки загряват по силно от външните с които тяхното вътрешно съпротивление е по ниско и от там отдават по-голяма енергия...

[Mateev]

И малко информация от теорията на вероятностите:

В почти всички случаи, когато говорим за производствени разброси (грешки), имаме така нареченото НОРМАЛНО (ГАУСОВО) РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ на единичната грешка. Това нормално разпределение има камбановидна форма, което означава че голяма част от продукцията е с параметри, близки до желаните, но има и такива образци продукция, които са с много големи отклонения. Вярно е, че те са малко на брой, но ако няма 100%-ов контрол на качеството, тези образци напускат завода като готова продукция и някъде някой потребител ги купува и после се ядосва.

Нима не ви се е случвало в кесийка с болтчета да попаднете на такова, което направо е без резба или без главичка?

Нима не ви се е случвало да си купите някакво изделие (обикновенно китайско), което не работи. На мене ми се е случвало със запалки, кантарче, инфрачервен термометър. Случвало ми се е и с клетка на LiPo батерия, и то 2 пъти.

Та въпросиите ми към Иво Горанов са следните:

1. Има ли 100%-ов качествен контрол на всяка една произведена клетка?
2. Как се прави този контрол? В този контрол включва ли се мерене на капацитета и как се извършва това мерене?
3. Има ли гаранция, че това го правят всички производители по света, включая и китайските?

[volf48]

Съгласен съм с написаното от Иво Горанов. Производствен толеранс от 50% /от 4000mA до 6000mA/ нямаше даже през "съветско време".

[Николай Николов]

Стига сме спорили нашето мнение няма да се промени

[Mateev]

Съгласен съм с написаното от Иво Горанов. Производствен толеранс от 50% /от 4000mA до 6000mA/ нямаше даже през "съветско време".

За 6000 си прав, но за 4000 не бъди толкова сигурен. Цитираните от мене цифри отговарят на грешка +/-20% (а не 50% както е написал volf48). Ясно е, че един акумулатор от 5000 mAh не може да стане 6000, но да стане 4000 е напълно възможно. Дори съм склонен да си мисля, че това (-20%) си е една доста реалистична цифра, особенно за китайски батерии. Със сигурност съм наблюдавал такъв голям отрицателен толеранс при NiMH и NiCd батерии, а при LiPo съм наблюдавал доста близко число - 4300 mAh.

Освен всичко друго отдадения капацитет на една батерия зависи и от вътрешното съпротивление, което при голям разряден ток предизвиква голям пад на напрежение, в резултат на което защитата на спийд контролера може да изключи далече преди батерията да се е разредила на 100%. И ако замерите капацитета, може да се окаже, че сте загубили не 20, а 30 или дори 40% от капацитета. За този ефект съм писал мнения в Моделистика и съм ги подкрепял с конкретни изследвания.

ПС: Промених цифрите в началния постинг от 4500 до 5500, въпреки че съм убеден, че в резултат на нормалното разпределение вероятно има шанс 1/1000 или по-малък да се случат и много по-големи гранични стойности, особенно в долния диапазон.

[Николай Николов]

От месец се занимавам с липо и моето мнение няма да се промени липото е добър акумолатор като отделен ток но недостатъка е че една или две клетки се дънят
Сега правя експеримент зареждам през балансера и ще се опитам да ги балансирам по отделно всяка клетка пък да видим какво ще стане по време на разряд и се надявам да има ефект
А наблюдениата ми над липото че не са заредени както трябва самите клетни и от там идва аномалиата при разряд но ще видим като приключи моя експеримент и дано резултата е положителен

[Mateev]

Николай Николов повдигна още един проблем - разброса на напреженията при зареждане. В зависимост от точността на резисторите или на АЦП-то е възможно различните клетки да бъдат заредени до различно напрежение. Ако приемем, че се използват резистори с точност 1%, то тогава излиза, че различните зареждачки и различните клетки в една зареждачка могат да се зареждат до напрежения в диапазона от 4.16 до 4.24V. Самия външен уред, с който после гледате дали клетките са заредени и балансирани, също може да ви излъжи и да добави или извади 0.04V от истинското напрежение. Отделно от това след няколко дена престой клетките на акумулатора си променят напрежението и тази промяна също може да се окаже, че не е синхронна - една клетка може да си увеличи напрежението, а друга да го намали.

[Иво горанов]

Преди да отговоря правя уговорката че сме на страница ЛИПО а не какви да е литиеви батерии

Та въпросиите ми към Иво Горанов са следните:

1. Има ли 100%-ов качествен контрол на всяка една произведена клетка?

По отношение на номинален капацитет и по отношение на С-то - ДА на всяка

2. Как се прави този контрол? В този контрол включва ли се мерене на капацитета и как се извършва това мерене?

Това със капацитета го изясних в предния постинг
при Проверката за С-то се мерят и двата капацитета НОМИНАЛЕН и ИСПОЛЗВАЕМ при стандартни условия в специални устройства.

http://www.thermalhazardtechnology.c...es/battery.htm
http://www.arbin.com/Products/BT2000/BT2000.htm
http://www.maccor.com/series4000.php

Данните се предоставят на възложителя
на базата на тях възложителя си решава коя клетка къде да я направи в батерия на кого да я продаде.....
на същана база възложителя решава от кои клетки да се отърве.

този спор вече го водехме в
http://modelistika.com/showthread.php?t=898&page=18

3. Има ли гаранция, че това го правят всички производители по света, включая и китайските?

Над 90% от липото се прави в Китай
- за да си произвеждаш електро двигатели за модели ти трябват няколко десетки хиляди инвестиция на 40 кв метра площ.
- за да си произвеждаш Липо клетки ти трябват милиони инвестирани на поне 90 декара

Производителите подлежат на сертифициране и лицензиране по кода за Безопасност.
не ми е ясно как някой може да си спретне малка фабрика на 90 декара и никойда не го усети.

Това не дава еднозначен отговор на въпроса но не мога да кажа нещо повече.


Проблема със некачествените клетки не се дължи толкова на технически средства или на квалификация на персонала
Проблема е във тези които възлагат на производителите какво е как да им го направят
много често производителите отказват тъй като носят отговорностт за безопастност
на риск са изложени и персонал и оборудване за милиони и стоковия запас от материали
и когато са убедени че определен проект не може да се изпълни.
тогава се стига до наемане на линията и този който е наеме си прави квото иска
Аз искам да си направя състезателни баттерии - правя си ги
ти ако искаш си прави Кобалтови кондензатори

[Mateev]

Благодаря на Иво Горанов. Предостави ни невероятно полезна информация, която нямаше откъде да я научим. Най-ценното в нея е, че капацитета се дозира и дозата може да се регулира доста точно (с точността на дозатора, който предполагам е електронен с механични изпълнителни елементи). Но дали този дозатор е правилно настроен? Това активно вещество скъпо ли е и би ли спечелил един производител, ако реши да го настрои с няколко процента по-надолу? Нека Иво Горанов да каже.

По подобен начин се дозира пастата за зъби в една тубичка или количеството на захарта в един пакет. Въобще навсякъде в промишлеността се използват някакви електромеханични дозатори. Но тези дозатори са регулируеми и един некоректен производител например може да дозира 950 гр. захар, а да я продава за 1 кг. И ако стандарта казва +/-5%, то тогава излиза, че производителя не е излъгал никого. В същото време обаче реализира голяма допълнителна печалба от спестените 50 грама. Ако си направите труда да премерите у вас захарта или брашното или каквото и да е друго, има вероятност да останете учудени как така всички толеранси са все в минус. Поне при мене това е факт. Аз си направих труда да премеря няколко неразпечатани пакета от шкафа на жената и установих следното:

Брашно - 973 гр. (пише 1 кг)
Захар - 987 гр. (пише 1 кг)
Кус-кус два еднакви пакета, на които пише 500 гр. Единия тежеше 497 гр., а другия - 481 гр.

Всичките замервания бяха заедно с опаковката, която вероятно също тежи по 5-10 гр. С две думи - всички проверени от мене производители ЛЪЖАТ В ДОЗИРОВКАТА. Дали това не е така и при LiPo батерите?

Наистина ми стана любопитно от получените резултати и ще ви помоля и вие да претеглите у вас нещо, което сте купили от магазина. Любопитно ми е дали лъжата в минус е масова световна практика, или просто при мене така са се случили нещата.