Ще пиша повече после, сега поствам от телефона. Намерих си парче строителен шперплат 4 мм с достатъчен размер и за 5-те ми липсващи ребра, само че плотера нещо се е шашнал и ребро 11 не е симетрично. Понеже не зная коя му е правилната страна реших да го пропусна изцяло. Успях да изрежа грубо (+1~2мм) 17 -те ребра и кила! Най-вероятно утре ще ги докарам на точен размер и ще започна да ги лепя. По-късно ще пиша по-подробно от компютъра.
Любомир Динков
Ето сега и малко по-подробно по това как стигнах до тука...
Първо се заиграх да си правя сандвич-панел. За скелета на позитивния калъп, който сега изграждам щеше да ми е перфектно да си взема един лист 125*200см буков 4мм шперплат от Топливо за 18лв всичко, ама нали трябва да си отварям работа, та...
Първо свалих на един гардероб вратата - не ми се намираше нищо друго с нужния размер. След два слоя PVA с дълго изчакване да изсъхне се заех да си направя сърцевината...
Това е Депрон 3мм подов, като сега качвам снимки от правенето на сандвич панел №3 - при №1 просто налепих всичко и се оказа, че депрона има твърде малка якост на натиск и панела се деформира при натоварване. Та като седнах и помислих се сетих, че на фабричната сърцевина Lantor Coremat има много на брой малки дупчици, през които смолата свързва двете кожи. С помощта на един бодлив валяк за саморазливни замазки си маркирах листа депрон и с 2.5мм свредло допробих всички дупки, които ми трябваха. Панел 2 беше с по-малко дупки, а на този са 720 за 23/70см... Който иска нека смята колко има в кв.м. - на мен около 1000 за двата панела ми стигат!
Uploaded with ImageShack.com
Това е вратата на гардеробаслед като PVA-то изсъхна и съм положил първо смола Епокса Ап-1, после 1 слой би-аксиал 450г/кв.м., после 1 слой плат 2/2 240г/кв.м, напоил, пропил и изгонил балончетата въздух и сега е ред на сърцевината.
Uploaded with ImageShack.com
Тук сърцевината е прясно положена и притисната към по-долните слоеве. Вижда се как част от излишната смола излиза отгоре през дупчиците:
Uploaded with ImageShack.com
Тук полагам 2/2 240г/кв.м. върху сърцевината. Много добре се вижда докъде съм притиснал плата по пропиването със смолата - стъклените платове стават прозрачни при пропиване.
Uploaded with ImageShack.com
Тук целият плат е пропит и току-що съм изгонил балончетата.
Uploaded with ImageShack.com
Това е крайният слой - биаксиала.
Uploaded with ImageShack.com
В процес на пропиване...
Uploaded with ImageShack.com
И моята Подръчна Домашна Система за Изправяте на Панели, Гонене на Излишна Смола и Бързо Стягане.
Включва друга ПДЧ-плоскост, намазана с PVA два ката и стояла на слънце до сгорещяване. Това със сгорещяването се оказа грешка, защото смолата стегна за под минута и каквато е гъста Епоксата нямаше време да избяга излишната смола навън под тежестта на 40 кг вода. Също така ПДЧ-то се измята от нагряване на слънце, така че и оттам се раждат проблеми.
Uploaded with ImageShack.com
Като цяло депроновият сандвич панел на мен ми свърши работа (то поне още 10 материала щяха да станат, и всички по-евтино), но слабата якост на депрона компенсира ниската цена. Като избор на сърцевина има големи възможности и това чудо да отварям на ръка с въртеливо движение 1000+ дупки, за да се получи изобщо нещо не мисля да го повтарям.
Любомир Динков
Днес успях да напасна ребрата към кила и да ги залепя с 5-минутно епокси (така е, когато забравям да си взема цианоакрилат), както и да налепя пълнежа. Лепилото за пълнежа ми създаде ядове, но май се справих. По-долу са снимки от крайния резултат:
Uploaded with ImageShack.com
Uploaded with ImageShack.com
Утре или вдругиден, когато е сигурно че лепилото е стегнало ще започна по-грубото изрязване и оформяне. След това шлайфане, китване, смола и плат. Ще се опитам до пускам снимки според напредването.
Любомир Динков
Поради простичкият факт, че т.нар. Професионално лепило Хенкел момент с технология "моментално свързва" не можа да свърже нищо се наложи да го чистя от фибрана и да си бъркам Епокса АП-1,с която да си лепна нещата. Използвам момента да си направя някои проби по въпроса с кита, който да използвам след грубото изшкурване на модела. Откакто снощи се оказа, че с полиуретановата пяна е много по-трудно да се работи и преминах на фибран обмислям с какво ще китвам, понеже стандартните авт. китове са полиестерни и стирена в тях разтваря фибрана. Сега започвам да бъркам две малки тестови постановки - едната епоксидна смола яко напълнена с талк, а другата пак епокси, но с гипс. Заедно с тях ще разбъркам и малко полиестерен кит за контрола. Най-много ме вълнува как ще се шкурят тези китове, но на това отговор ще имам утре вечер. Иначе даже за лаик като мене 40мин отворено време на епоксидната смола трябва да стигнат за нанасяне и заглаждане!
Между другото с това презалепване си приключих и последните запаси от Епокса и вече минавам на по-нормална смола, Лантоксит май се казваше от Бестимекс.
Любомир Динков
Смола + гипс = мъка за шкурене! Купи си акрилатен кит за дърво.
Тази вечер понапреднах с шкуренето, и купчето с фибран вече заприличва на лодка. Ще има още заигравка по доизстъргването на някои места, но вече става за показване...
Uploaded with ImageShack.com
Uploaded with ImageShack.com
Uploaded with ImageShack.com
Uploaded with ImageShack.com
За съжаление докато си я мотах из ръцете я изпуснах и сега носа ще трябва да го правя наново...
За колегата Николай - акрилният кит за дърво дали знаеш каква адхезия има към фибран и пенополиуретан и от друга страна колко добра основа ще и за последващото заливане с епоксидна смола? Питам, за да не се получат някакви изненади впоследствие, както се оказа, че автокита не става при мен?
Любомир Динков
За правенето на домашен кит на епоксидна основа направих две постановки - летоксит + втвърдител 100:40 и оттам напълних едната с талк (предимно талк, всъщност, понеже ползвах пудра за бебешко дупе изтекъл срок на годност), а другата със "Суперкит" гипсова бояджийска шпакловка (нещо, на което шпакловчиците му казвали испанска мазилка) до степен на изравняване на гъстотата с тази на една порция полиестерен авто кит с фибри "Боди". Харесах си една стара и понацепена греда и я нахлепах на три места с различните смеси.
Изводи:
1. Полиестерен кит - при полагане стои "жилав", развлачва се с движението на шпаклата, не се изглажда лесно, повърхността оттам става неравна, има твърде малко отворено време за корекции. След 36 часа ми дойде музата да шкуря и от крих, че с една и съща шкурка (120 силициева мрежичка) от полиестерния кит се отнема най- малко и повърхността стои най-надрана от шкурката.
2. Кит с талк - след разбъркване изглежда и се нанася като всеки засукан гипс за шпакловане. От трите постановки позволява най-тънко нанасяне, но повърхността, която остава е фино грапава. Много по- лесно се коригира с шпаклата слоя, не се развлачва и е най-лек, стои като пухкав. С огромно отворено време в сравнение с полиестерния кит - 15 мин някъде срещу 1-2. След още 20 мин обаче е почти толкова лепкав, колкото и ПЕ. След стягяне се шкури не по-трудно от автокита, като оставя по-гладка повърхност.
3. Кит с гипс - смолата с гипс стои доста по-различно. Може би има някаква реакция с пълнителите в гипсовата шпакловка, но отвореното време е по-малко. Също стои "жилав", по-трудно се разнася и контролира дебелината на слоя. След нанасяне стои като гланциран. Шкури се също по-лесно от автокита.
Не забелязах да има някаква разлика в степента на износване на шкурките (и трите ги ядят като за световно).
Любомир Динков
В момента 4 потребители разглеждат тази тема. (0 регистрирани и 4 гости)
Виж профила
Виж мненията
Лично съобщение
Цитат
