Преди около 20 години ползвах такива резервоари за кордовите си комбати. Имат едно-единствено предимство - осигуряват еднакъв режим на мотора във всички зони, без значение от положението на модела и от скоростта му, при максимални обороти по време на целия полет.
Използвахме някои видове биберони, катетри и едни малки тръбички, които вече не си спомням откъде набавяхме. За повече сигурност сме слагали и двойна мембрана.
Другото предимство на този резервоар е, че не се налага използване на ресурс от картера (картерно налягане).
Има и още един плюс, който се появява понякога - при последните капки гориво, резервоарчето се свива по-рязко от постоянното си положение и така няколко секунди преди мотора да изгасне "предупреждава" с леко задавяне.
От там нататък всичко е минус - кратък живот, трудна настройка, главоболия при спукване.
При комбатите използвахме зона в модела, която играе ролята на външната твърда обвивка. Кутийка, близо до ЦТ, която е или от естествената рамка на модела, или специално добавена от балсови пластинки и облечена с балса, предварително лакирана. Отгоре има отвор, в който се напъхва "меката бака", след което се напълва и така излизането й е възпрепятствано.
Каква ти е идеята? Кажи за какво мислиш да ползваш резервоара и какви са причините да се насочиш точно към този вид?