Аз пиля стоманени заготовки на Теншок Ама си нямам бате Алто да ги докара еднакви. После като ги тествам във ваната на лабораторията дават отклонения и в статичния упор и в момента. Хидроакустичният тестер така и не можахме да го подкараме.
Затова преминах на CNC.
Ресайзнал съм перките Мелхерт и Кукурели а отскоро и на Хембел в размери 27-28 за сега само 8 комбинации за мини. По нататък ще ресайзна и накой тип перка за FSRV на 26.8 и 27.3 мм диаметър.
Предимството на CNC, особенно след усавършенстване на технологията, че са абсолутно еднакви и не си губя времето да ги дообработвам. И няма имам нужда от тестер.
Недостатъкът, че са по малко яки от стоманените бе отстранен и дебелината им е само с 0.003 -0.005 по голяма от тези от кобалтовата стомана. Затова пък разликата в теглата съответно и инерционните моменти накланят сериозно везните към TiAL сплавите.
Бронзови перки на екотата не възнамерявам да ползвам по причина лоши инерционни моменти.
Хембелките за мини експерт и еко стандарт (мойте снимки нещо не се получиха за сега)
това пък са Мелхерт перките за Еко експерт. За мини изглежда по същия начин. Правени са по старата технология и имат нужда от довършителни работи.
Последна редакция от Иво горанов; 09.03.2013 на 01:46.
След като на ведра глава почетох поста ти и ако ми позволиш бих коментирал като ще съм благодарен и на твоите коментари. Аз също споделих и показах това което правя.
Заготовките на Граупнер – купих доста от тях, преди да се запозная с Евгени и съжалявам. Явно той си ги знае и си ги подбира. Всички които взех от Граупнер изхвърлих. Моите две взети от него стават дори Георги Миров подобри Нац рекорда на F1E -1 кг с едната.
Но перката на снимката не ми харесва за мини. Няма наклон на лопатите. Стъпката и в края на лопатата е твърде голяма. Това дори и да върви със скорост не ускорава. Правя уговорка, че не съм виждал минито ти. Просто преразказ по картинка.
Заготовките на бате Петко са чудесни. За моите разбирания минто на Бате Къци е най-добре движещо се и то е с такива. Но не са точно от тази заготовка.
Надявам се, да съм ти полезен като ти споделям мнението си.
Дано и някой ми посочи грешките. Не си падам по любезното лицемерие.
Аз също си правя перките сам- с много любов клещи и флекс. Просто ме мързи с пилите. Наскоро дадох да я мери колега със стъпкомер- учудих се на еднаквоста и.Имам една кокила и всичко от нея -2026. Малко съм я раздул до диаметри58-59, но вече не карам 15 -ки и не се налага т тия диаметри. Лошото е че се губи много време с отливките-70 проц брак ,но пък съм си отлял за два живота. Имаше доста експерименти с материала и доста неща се научиха, дори олово в алуто пробвах, за желязото в алуминия не ми се разправя. Сега пиля по две три на година и толкоз.
Иво всяко мнение е полезно. Съгласен съм с това което казваш (можеш да си убеден, че това не е лицемерие - не съм такъв човек). Разгледах снимката, която съм качил и винтовете, които снимах. Бих казал имат прилики. Заради ъгъла на снимане, перспектива, осветление или кой знае защо, извивките на лопатите нямат нищо общо. За заготовките на Граупнер явно сме на едно мнение.
Ще пусна някоя снимка на моето мини, надявам се да дадеш някоя свежа идея
Последна редакция от Penev; 09.03.2013 на 23:03.
Димитър Пенев
Граупнерките са си изиграли ролята и заслужават да им отдадем признанието си.
Не помня къде четох коментар на Георг Хембел, че именно анализирайки тяхната работа се е амбицирал да промени разбирането ни за еко перките.
„Екото не F1, няма нужда от скорост а от ускорение”
Много преди Йорг, Мелхерт и Кукорели, той е избистрил визията на перката си .
Обратно към перките за мини.
Така кастрихме заготовките за перки на Теншок. Диаметър 26.6-27.5 а ако се заиграеш и по работната повърхност можеш намали стъпката 29-30 мм.
За мен са добра алтернатива стига да има кой да пили достатъчно време. Със сигурност е много по-добър вариянт от 2 от версиите ми на CNC перките.
Освен линия имаме бинго!
Да Абсолутно Вярно е! ТОЧНИ перки освен на CNC ставят не трудно а много, много трудно ! Намиране на сплави отливане, 45 дни релакс, коване в кондуктор с взрив, кондензаторна писалка на атакуващият ръб пилене една седмица, че ми липсва сръчност с дремела. (освен това е в нарушение на технологията).
Е тогава се получава наистина по добра от CNC.
Стъпкомерът ми е с АЦП и повърхнините цъфват в PC ама и това не гарантира повторяемостта на перката. Като се нагласи една жаба с една перка и като перката бъде помлатена почваме от начало с настройките.
Говоря за сериозни модели не за онлайн ширпотреба.
Нямам CNC а и не ми и трябва. Мога си позволя да си поръчам да ми ги изкопат да си наема нужното лице да следи и гарантира технологията. Веско правилно визира проблемите със сплавите ва Алуминия. Невероятен проблем са Това което се лее добре не се копа после лесно или бързо се уморява. А титана и отвратителен при обработката че и грее.
Проблемът е само и единствено в егоизма ни.
Можехме коректно да си разхвърлим ангажиментите. Но ние сме хитри и накрая хитрата сврака с двата крака!
Спeц, интересна ми е твоята версия . Защо според теб на бати Кръстю минито върви най-добре.
Пак се изплъзваш с отговора?
И все пак има ли някъде от къде да се прочете или нещо, за какво да се хвана като подбирам перка така, че да ми стига тока и да не убивам батериите?
Георги Георгиев
Минито на Бате Кръсту за мен върви най добре, защото стои на водата, има ускорение. има и скорост. Но най –важното според мен обаче е, че то се движи с Минимална излишна енергия. Ние му зареждаме батериите и не сме пълнили никога повече от 70% до заредено състояние. Той кара по 3 години с едни и не е убил нито една.
За да не се измъквам или прикривам зад абстракции ще изясня къде се губи излишната енергия при задвижването и коя е ИЗЛИШНАТА ЕНЕРГИЯ.
Най-грубо с подръчни средства
На фиг 1 е представена зависимоста на мощността на мотора от честотата на въртене на винта . (За различни корпуси мотори перки кривите са резличават)
Това е една от възможните ВИНТОВИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
На нея, освен нулата, имаме две характерни точки - точката при която моделът излиза на глисаж и точката на максималните обороти. (Допускам че в тази точка моделът е все още на водата тоест за „закланите кокшки” не се отнася)
Тази крива преставлява множество от точки, в които имаме установен режим на движение( праволинейно и постоянна скорост)
При движение обаче при неустановен режим имаме ускорение, което от своя страна изисква допълнително енергия. За да илюстрирам това съм взел произволен участък от винтовата линия между характерните точки и съм го пренесъл във фиг 2.
В момент от време 1 моделът се движи с постоянна скорост и има съответно обороти n1 и мощност Ne1 .
При ускоряването работната точка не следва нормалната винтова крива, а тръгва стръмно на горе до пиковата стойност на мощността Ne max и след това също толкова стръмно слиза надолу, при което изминава път, доста по дълъг достигаики до точка 2.
Зашрихованата площ е излишната мощност, която е значително по голяма от тази при постоянна скорост. Умножена по времето за което се ускорява от скоростта в т 1 до скоростта, съответстваща на оборотите в точка 2. се получава ИЗЛИШНАТА ЕНЕРГИЯ.
Ако точката на пиковата мощност е над ограничителната по момент, то картинката би изглеждала още по сложна. (Не ползвам мотори конфекция за да ме интерисува)
Съкращаването на пътя между двете точки и намаляването на тази площ е едното направление (кордината) на оптимизация на комплекса двигател – винт –корпус.
Втората кордината е оптимизиране на винтовата характеристика с подбиране на обороти –винт за съответният корпус.
Математичният модел, реализиращ оптимизацията е точен за F1E, моно и хидро а от 2011 е адаптиран и за експерт. За ползването му ми трябва даталогер със GPS или DGPS. Записи през 0.01секунда са напълно достатъчни.
Нямам рутината на бате Кръстю, бате Петко или бате Алто за това опитвам с технически измервания и математика
Последна редакция от Иво горанов; 13.03.2013 на 09:18.
В момента 3 потребители разглеждат тази тема. (0 регистрирани и 3 гости)