Здравей, не предпазвам с нищо шперплата, нито моторния отсек. Фолиото държи различно според температурата и времето изложено на слънце-примерно при един полетен ден за мене е да кажем тази събота от 8 сабален до 7 вечерта, а лятото и до 9 примерно., за друг е 1 час. Аз имам примерно 50 седмици в годината = почти сигурно 50 полетни дни, щото ходя по два три пъти на седмица, а някога пропускам цяла седмица, ама на следваща наваксвам. Този модел точно е изгорял около 35-40 литра гориво и в предната една трета част тялото се беше насмукала максимално с рицин. Примерно за този модел слагам минималното 30 литра гориво, това са от 30 до 100 часа във въздуха според газта с която се е литкало, и предната една трета от тялото е вече основно и само рицин и тук таме малко шперплат. Това гориво и този рицин двг е изхвърлил при мене за 1 година, при друг може да е за 5 години, а при трети може да е за 5 месеца... ако модела не е въртял пилотаж и не е бил повечето време с кабината надоло или под крен 80-90градуса то и рицина щеше да е в пъти по малко в шперплата, а можеше и изобщо да липсват следи от рицин щото с мъркуч го отвеждам ужким надоло...
Според мене защитно покритие няма смисъл да се нанася върху шперплата, защото дървото старее и със всеки изминал ден започва да става по гъвкаво и меко. В крайна сметка това е има няма 1кв.м шперплат на цена от 12лв някъде идва, аи с фолиото около 20лв. да кажем максимално и на око сметката. Лепи се ново за максимално да кажем 40 мин, аиде и час да е и отново е във въздуха чисто ново. Каква излиза сметката, да кажем имаме средно 50 часа във въздуха и тези 50 часа ни струват 20лв като материали за тялото, ресурса на двг е около 400часа и този двг ни струва около 100лв чисто нов. Значи простата математика какво казва, едно тяло ни струва около 0,4лв за час в полет ресурс, а един моточас на двг ни струва пак около 40стинки. Крилото по принцип е вечно ама и това е под въпрос зависи от пилота повече. Според мене когато дадена част си навърти ресурса се сменя с нова и пак се кефим на нов модел вместо да правя излишни усложнения като лакиране мацане с излишно тегло и с неясно бъдеще от всичкото това тегло и изгубено време. Не трябва да се забравя че всеки един полет може да е последен както за модела така и за електрониката в него. Поради тези причини аз така постъпвам. гледам да е максимално евтино, и максимално лесно и бързо за изработка без да е в ущърб на летателните качества. Тоест не искам да губя излишно време в правене на модел след като това същото време може да го използвам на поляната за литкане. Иначе това тяло можеше да откара още 50 часа най малкото ама нищо не ми костваше да си го начертая и резна и да си го имам ново сега а не след още 50 часа полети. Започнах сега това преначертаване и това правене защото при лупинг на 50 метра от мене модела ясно чувах как скърца, а при някои фигури се виждаше и как се гъне дървенията по него. Просто не бях сигурен че ще издържи всяко едно натоварване по време на полет, а не обичам да го разкарвам като стар пътнически самолет над мене с минимална газ при добре разработен двг.
Добре е също и да се менкат моделите всяка година или през година две три, ама този е готин и ще го карам още...