Във предприятието Х, бил инсталиран двигател за задвижване на производствената линия. След запуска му обаче вибрациите били толкова големи, че производствената линия ще се разпадне. Съответно местният екип проверил всичко:
несъостност , чокфасти на окачването ........ съгласно изискванията за монтаж.
Повикали титулован професор по вибрации, който окачил датчиците както му е реда и направил нужните замервания. След обработката на данните предложил система от пасивни демпфери на определени места. Вибрационния фон се променил в някаква степен, но амплитудата при навлизане в критичните обороти била толкова голяма, че късала фундаментните болтове. Дошъл втори още по-велик той предложил нова система на окачване но резултат нямало.
Накрая естествено не минало и без инжинер „Ганев”. След определено време мислене и докато си почивал между двете каси с бира въоръжен със чук, секач и вълшебната дума „мамата” нанесъл три удара.
Резултатът бил смайващ, вибрациите си утишли сякаш никога не ги е имало.
Предприятието доволно попитало колко струва неговата услуга.
- 5000 долара! отговорил инж Ганев
- Еми добре, а бихте ли описали точно как три удара със чук струват толкова?
Съответно инж „Ганев” направил разбивка
1. удар със чук 3 броя по 1 долар = на 3 долара.
2. Пресмятане място и сила на удара 4997
3. Тотал= 5000

Моделистите се интересуват точно от това.
Къде кога и как да ударят с чука!

Пренесено към темата
Може би, колегите ми твърдят, че генераторният режим не ги интерисува.
И са прави дотолкова, доколкото моделизмът все повече си отива и отстъпва мястото на комерсията. Просто се превръщаме в Юзъри.
Само че, ако се замислим, как да определим качеството на един мотор или извършим диагностика трябва да се направи на база на нещо.
Е нещото ако се казва еталонни характеристики има нужда от затваряне на системата представляваща математичния модел тоест адаптирането й.
Това се прави на база данни от генераторен режим на мотора.

Поздрави от Нигерия