Пацо е прав. Заиграването с чувствителността на приемника може да доведе до неочаквани резултати.

Увеличаването на чувствителността на един приемник намаля прогресивно неговата надеждност. Това съм го изпитал на собствен гръб хиляди пъти като радиолюбител.

Разковничето винаги е в антената и нейното съгласуване.


Матеев, честотата 433 мегахерца не е избрана случайно. Това е един от трите радиолюбителски банда, където може да се работи с по-големи мощности при сравнително ниски изисквания. Неприятното е, че е доста използвана и то с наистина сериозни ватове. Например аз почти всяка вечер по час си бъбря точно на този банд със скромните 5 вата и антена на покрива. Честотата е толкова "пробивна", че осъществявам връзка с обикновените гумени антенки на токитата пред половината Пловдив апартамент-апартамент... Ако включа външната антена, спокойно хвърлям 50 километра само с един ват - единият ми кореспондент е от Хисаря. А ако щракна на пълна мощност, мога да пускам музика в ефира и хисарския да я слуша като от уредбата си вкъщи... тоест ИДЕАЛНО.

А ако се чудиш защо на модулите или в книжките пише 400-470 мегахерца, то обяснението е още по-просто. Използват се готови предавателни модули за така наречените PMR радиостанции - преносими уоки-токита, които могат да се използват свободно от всички. Те работят най-често на 462 мегахерца, но се срещат и на 409-410. Ако имаш желание за експерименти - купуваш двойка токита. Вече са за без пари... Вадиш им модулите и пускаш на входа елементарен PPM сигнал. На другата страна слагаш декодер и ето ти лонг-рейндж хоум-мейд система. Пробвано и РАБОТЕЩО още в далечната 2000-на година. Неприятното е, че ако оставиш пуснато едно такова радио, поне 5 пъти през деня на който и да е канал, ще чуеш нечия реч. А ако тръгнеш да се заиграваш с отместване на честотата, рискуваш да попаднеш не където трябва. Само 2 мегахерца по-нагоре са клетките на Мобиком (465)... или поне бяха, не знам дали още съществуват.



За наистина далечни СИГУРНИ връзки, най-добре е да се ползват ниски честоти - на границата между КВ и УКВ. 30 - 40, че дори 72 мегахерца са идеални. Хем никой няма да ти каже "копче", хем има колкото си искаш мощни усилватели за жълти стотинки.
А вече обратната връзка - видеопредаването от модела към земята е друга бира. Там честотата трябва да е колкото се може по-висока с цел икономия на ток, малки габарити и тегло. Моделът е естествена мачта за високочестотната антенка...



Така че проблемите, които се опитваш да бориш имат много лесно, но и авангардно решение:

Най-обикновен нискочестотен модул на 35 мегахерца (например) се куплира адски лесно със 100 ватов СВ усилвател. Намират се за по 20-30 лева... А тези 100 вата ще ти хвърлят сигнала на минимум 50 километра, при това без да се притесняваш кой знае колко от отражения, сгради и мостове...
Освен това нискочестотния приемник изобщо не се интересува от близкостоящ високочестотен предавател...

Ако проявяваш интерес, отдели ми 5-10 минути на скайпа. Ще снимам и ще ти покажа един много интересен усилвател, който може да работи буквално с всякаква антена.