KATANA .15

[ajcinema]

Идва ред на окончателния монтаж на капотажа. Както казах в предишния пост, ще се постарая да няма стърчащи детайли. Времето, през което той стоеше настрана, ми даде възможност да помисля още по охлаждането - как да бъде възможно най-добро.

4-тактовите мотори с марка ASP (Magnum) "обичат" да им е по-топличко (ако мога да се изразя така). Прекомерното охлаждане не им се отразява добре. Причините ще обясня подробно в специална тема. В тази само ще кажа, че тези мотори никак не харесват да работят открити и да се обтичат всичките им детайли. Прекомерното охлаждане на цилиндъра води до недостатъчното му топлинно разширение, което от своя страна натоварва сегмента. И тъй като от години работя само с такива двигатели, съм стигнал до някои интересни изводи, а те са: повечко масло и по-топло време.

И така, първоначално бях изрязал капотажа така, както смятам за добре.




Но остана отворен въпроса "Откъде ще излилза входящия въздушен поток?". Мислех да направя два отвора в долната задна част на капотажа за целта, но днес, след процеса на "узряване" ми хрумна по-добра и красива идея:
Вместо два симетрични отвора, изрязох една ивица точно в долната най-крайна част. Така се получи нелош отвор, който не се вижда.






Забелязвате двете "рошави" дупки, нали?
"Технологията" на пробиването е с отвертка:





Умишлено оставих космите плат, без да ги премахвам. Те ще ми послужат, за да залепя по-добре тампоните на тези места.
А ето ги и тях - два тампона, през които ще преминават тръбичките:




Тези тампони могат да се намерят във всяко старо компютърно CD. Аз ги използвам почти и само за тази цел - да омекотяват връзката капотаж-тръбичка.
Хем красиво, хем пригледно, хем надеждно.



Залепвам ги с капка секундно лепило:




И готово - изглежда чудесно!





После се съсредоточих към витлото и конуса. От крепежния детайл на спинъра направих гайка. Принципно трябва да има две гайки една върху друга, но този двигател е малък и не е нужно. А и няма достатъчно място. Затова постъпих ето така:




Конусът пасна чудесно и сега остава само да наглася точно капотажа, така че визуално да не изглежда накриво, въпреки ъгъла на мотора:





Ето така изглежда муцунката след днешните манипулации:






Следва да поставя ауспуха и да пробия отворите, с които ще бъде закрепен капотажа. Оставям тези задачи за идните дни, защото вече е тъмно и не виждам добре, а не искам да изпортя външния вид.

А сега е време за винце и мезенце...

[ajcinema]

Наздраве !

[владопкостов]

Е ,това наистина е един добър завършек.
Наздраве и от мен.

[ajcinema]

Едно от последните неща е батерията и по-точно нейното място. Винаги оставям за накрая избора на място за батерията, понеже тя е доста отговорен елемент. При ДВГ моделите трябва да се внимава за много неща:

1. Батерията да е с нужния капацитет.
2. Да е подходяща за консумацията, която имат машинките.
3. Да е лека и компактна.
4. Да е добре защитена.
5. Да участва активно в баланса на модела, ако се наложи
6. Като по-тежък компонент, да е възможно по-близо до ЦТ.


Точки 1, 2 и 3 при ДВГ моделите са проблемни, защото е по-трудно установяването на точните параметри. При електро моделите има предимство - ако нещата не са добре, веднага се усеща по преки белези (загряване на батерията, бързо изчерпване). При ДВГ нещата не са така. Батерията трябва да служи дълго и надеждно, а всеки отказ би имал катастрофални последици.
От друга страна точки 5 и 6 са взаимно изключващи се. Отново въпросът е за подбор на оптимален баланс между няколко различни фактора.

И така, след като първоначално избрах оптималния размер и вид акумулатор, е време да намеря точното му място. През цялото време на построяване на модела, се опитвам да разбера дали ЦТ ще е близо до идеалното място, но това няма как да стане прецизно, докато не се сглоби целия пъзел. Ако още в началото нещата видимо не са както трябва, полагам старание да се коригират по естествен начин.

Например: ако моторът беше с 30 грама по-лек, щях да монтирам машинките в средата на тялото, а не в края. Щях да използвам тънки и леки жила, а моторната машинка щеше да е досами двигателя. В моя случай нещата са на кантар и затова си позволих да изнеса машинките назад, където всъщност им е мястото. Все пак производителят е предвидил и тази възможност.


Предварително си бях начертал няколко възможности за местоположение на батерията при различни сценарии. Всъщност допреди два дни имах съмнения, че моделът ще е носотежък (ЦТ ще се окаже прекалено напред), затова мислех да сложа батерията под постамента за приемника. Но нещата се оказаха по-различни. Двигателят не е толкова тежък, колкото изглежда. Затова реших батерията да бъде близо до ЦТ. В случая ЦТ е много близо до носещата тръба.

Тук е ред да споделя поредния похват, който използвам. Вместо дунапрен, микропореста гума или EVA-foam, аз използвам разпенен полиетилен. Това е материал, който "открих" преди 6 години и от тогава работя с него. Предимствата му са няколко - изключително лек, устойчив във времето (има живот 80-100 години), неразтворим от повечето органични разтворители. Лепи се добре с повечето "гумени" лепила и се моделира много лесно.
От този материал изрязвам "кутийки", които са залепени в модела, а в тях плътно влизат приемника, батерията и друга електроника, ако е необходимо. След няколко минути дялкане с макетното ножче, се получи ето този прекрасен "слот" за батерията:




За повече удобство и сигурност, слотът е залепен с полихлоропреново лепило (Прома), заедно с парче велкро, което ще подсигурява акумулатора. Велкрото е вкопано в пенополиетилена и залепено надеждно. Теглото на цялото това нещо е 1,5 грама.


Нататък следва малко работа по "вътрешната украса" на модела. Мразя стърчащи и клатещи се кабели и части. Затова ще направя няколко "щипки", които ще държат неподвижни по-дългите кабели, като същевременно ще ми дават достъп, ако се наложи демонтаж.
За целта нагрявам термосвиваема шлауха с нужния размер, докато се свие равномерно:





А после изрязвам парче с нужните размери и го процепвам по цялата дължина много внимателно:




С помощта на спринцовка нанасям лепило на мястото, където ще лежи "кабелното каналче":





Притискам за няколко минути и ето резултата:






По същия начин оформям още едно каналче в задната част на отсека. През него ще мине кабелът на моторната машинка:




Цялата "картинка" ще видите в следващия пост. Дотогава лепилото ще е изсъхнало и ще мога да прекарам кабелите по местата им и да поставя батерията.

[ajcinema]

След като лепилото е изсъхнало е време за окончателния монтаж на батерията и електрониката. Ето как изглеждат нещата за момента:











Всичко е пригледно, здраво и надеждно. Батерията ще се зарежда в модела и ще остане вътре следващите няколко години (или докато не се случи някаква повреда или инцидент с нея), като за целта ще изработя удължител за балансерния куплунг.

Всички мои модели се съхраняват в състояние "готов за полет". Никога не си позволявам да взема батерия от един модел, за да я сложа на друг. Същото се отнася за цялото оборудване - машинки, мотор и т.н. По тази причина батерията и всичкото друго "обзавеждане" ще останат в модела до края на живота му. Надявам се той да продължи много години.

Следва монтаж на приемника по аналогичен на батерията начин и окончателно свързване на всички електро компоненти.


Паралелно с това, започвам да се мотивирам и "нахавявам" за следващия модел. "Заплюл" съм си няколко възможности, но всичко ще се определи от бюджета, който за съжаление е оскъден. Дотолкова оскъден, че е възможно следващият модел да е или още по-малък от този, или дори да е foam-plane... Бъдещето ще покаже. :) В крайна сметка целта е работата да не спира.

[Gogo55]

Супер готино и прегледно си описъл всичко по събирането на един модел, добре ще бъде ако накрая след полетите и снимките от тях се сложи цялата тема в един пдф и стане нещо като наръчник на младия моделист :)
Поздрави!

[stevenfirst]

Супер готино и прегледно си описъл всичко по събирането на един модел, добре ще бъде ако накрая след полетите и снимките от тях се сложи цялата тема в един пдф и стане нещо като наръчник на младия моделист.

Предложението е прекрасно, още повече че снимковият материал към този пост за съжаление отдавна е изтрит и позата от него е почти нищожна. Дано автора на този материал да има желанието и времето да го възстанови за да може да се ползва и от други като мен, които за съжаление с голямо закъсненние попадат на него.

[Пулевски]

Жоре, разкажи за разположението на резервоара спрямо ЦТ на модела и жигльора на карбуратора.
Центровката на модела с празен или с пълен резервоар се наглася?

[ajcinema]

Този въпрос е интересен. В отговорът отново има "сблъсък на интереси", защото:

1. Колкото по-близо е резервоара до мотора, толкова по-добре за мотора.

2. Колкото по-близо е резервоара до ЦТ, толкова по-добре за модела.


И в двата случая има вероятност пилотът да изпита дискомфорт - или от променящата се по-осезаемо центровка, или от калпав режим на мотора.

Но всичко това има сравнително лесно решение. Решението при готовите модели (ARF) e резервоарът да се постави точно там, където е посочил производителя на модела и ако евентуално възникнат проблеми, тогава да се търси тяхното отстраняване. А на сглобяващия му трябва повече съобразителност, за да открие проблемите в зародиш.

Ако все пак е даден приоритет на центровката и резервоарът се изнесе назад към ЦТ, тогава се налага да се експериментира с различни видове помпи, осигуряващи равномерен приток на гориво.

При всички положения е добре захранващата тръба (и оста на резервоара) да съвпадат с оста на жигльора поне във вертикална равнина, т.е. погледнато отстрани.

При конкретния модел (Катана), резервоарът е във възможно най-идеалното положение. Единия му край допира ЦТ, а другия - мотора. :)


Най-доброто компромисно решение е постигнато, когато двигателят работи в хоризонтално положение при леко обогатена смес, а при изправяне с носа нагоре сместта се нормализира. Това ще рече, че в полет при хоризонтално летене моторът ще работи при съвсем леко обогатена смес, а при разко изкачване е допустимо леко обедняване, при което, обаче, да не гасне.