KATANA .15

[ajcinema]

На финалната права!

Сега всяка сглобка, която съм правил, се разглобява, проверява и сглобява наново.

Резервоарът също преминава тази проверка. Целта е да се убедя, че времето няма да повлияе на сглобките (макар и малко).

Сещам се, че не съм показал как изглежда резервоара отвътре. Принципно тръбичките трябва да опират в корпуса на резервоара, но ако са метални, съществува теоретическа възможност да го пробият от вибрациите. Затова аз ги оставям възможно по-къси и ги удължавам със силиконови тръбички. Краищата на силиконовите тръбички са срязани под ъгъл и леко процепени. По този начин те са безопасни за стените на резервоара. Тръбичката за тръбното налягане е извита право нагоре. Тръбичката за пълнене/изпразване на резервоара е поставена така, че да стои точно в средата и плътно в десния долен ъгъл. По този начин резервоарът може да се изпразни принудително, без да остава вътре и капка гориво. Изпразването на резервоара е много важно. В края на летателния ден вътре не бива да остава и капка гориво, защото то (горивото) е силно хигроскопично и поема влага, а маслото сепарира (пресича се, отделя се).





Следва окончателния монтаж на двигателя. Обърнете внимание на гайките. Те са самозаконтрящи с широка периферия. Така стягането става само от главата на болта и развиването е невъзможно. Освен това, сглобката е подсигурена с по една федер-шайба на главата на болта. Поставям мотора на мястото му и след затягане на болтовете, капвам по капка син Локтайт на всеки болт.





После разнасям локтайта по цялата периферия на резбата.




След това попивам с парцалче. Целта е да остане съвсем малко лепило точно в горния край на резбата. То е достатъчно да осигури болта против саморазвиване, но в същото време няма да е трудно да го отвия, ако се наложи. Същата процедура може да стане с обикновено секундно лепило, но развиването след това е трудно. Нужно е да се нагрее гайката.




Ето всичките 4 болта. Вижда се ясно и тръбичката, която по-рано поставих на двигателя:





Поставих и резервоара на мястото му. След два-три дни ще притегна отново "свинските опашки" и чак тогава ще отрежа крайчетата им. Причината е, че те се отпускат леко след известно време, а аз искам да бъдат стегнати:




Тук се вижда колко пестеливо съм предвидил тръбния път на захранващата шлауха. Общата дължина е под 2 сантиметра. Останалите тръбички ще бъдат разпределени така, че да не опират никъде по мотора:




Погрижил съм се всички изходящи метални тръбички на резервоара, както и от вътрешната им страна, да бъдат със заоблени крайчета (фаски). Облите крайчета предотвратяват случайното прокъсване на силиконовите тръби.




Отново тръбичката, която поставих на входа на карбуратора. Поставил съм я на такава височина, че да мога да пъхвам в нея парцалче, когато моделът се съхранява, а после лесно да го вадя. Така няма да влиза прах и боклуци в карбуратора:





Закачих тягата, която управлява карбуратора и я настроих окончателно:




След това грижливо увих моторчето в чист памучен парцал.






Следва окончателното поставяне на капотажа, батерията и приемника. Последното, което трябва да се направи е да прикрепя всички стърчащи и клатещи се кабели. Тази процедура ще опиша допълнително.

Тръбичките, които сега стърчат свободно, ще бъдат поставени на местата им след окончателния монтаж на капотажа. Две от тях ще стоят под модела - една за зареждане и една за отдушник на картера на двигателя. В капотажа ще има специални тампонирани отвори за тези тръбички. Те не бива да се виждат, но в същото време трябва да са функционални и удобни. Затова ще бъдат поставени от долната страна на модела и ще могат да се прибират плътно навътре по време на полет. Само отдушника ще е наобратно - при полети ще се издърпва навън, за да не пръска капки масло по модела. След приключване на полетите, ще се прибира обратно за по-добър външен вид.
Аз държа изключително много на външния вид. Старая се стърчащите детайли да са колкото се може по-малко. Когато моделите не летят, те красят стаите ми, а това време е доста повече от полетното. :)