KATANA .15

[ajcinema]

Време е да монтирам окончателно двигателя. Преди това, обаче, той трябва да бъде измит. Двигателят е втора употреба и ще добия представа как е стопанисван едва след като го разглобя.

Съществува особен спор за това дали един нов двигател трябва да се измие или това не е необходимо. Моето мнение е, че детайлното измиване е от изключително значение за живота и пълноценната му служба.

Разглобих мотора на основните му възли (не е нужно пълно разглобяване) и поставих картера (с коляновия вал и разпределителния механизъм), главата и двойката в ултразвуковата ваничка.






5 минути са напълно достатъчни за 50 ватова ваничка.

Поетапно след това измих и останалите възли - карбуратор, повдигачи, капаци, ауспух. Не съм снимал подробно целия процес, защото това щеше да ме забави, а времето напоследък недостига.


Ето тук е мястото да обясня защо измиването на НОВ двигател е толкова важно:



Тези "коледни отблясъци" по салфетката са стружки. Те са били в мотора през цялото време, в което е работил. Ако бяха премахнати ПРЕДИ да се запали за първи път, нямаше да причинят ето това НАДИРАНЕ на цилиндъра:




Драскотините са много - 4 и дълбоки. Моторчето е съсипано още след първите няколко минути работа, защото не е било измито. Разбира се, може да работи още дълги часове, но за мен това вече не е един 100% мотор, а бракма. Затова, колкото и да ми е неприятно, ще трябва да закупя или нов мотор, или цилиндър и сегмент, за да ремонтирам този. По-евтиният вариант е втория... за съжаление и той не е достатъчно евтин, затова ще се наложи да посъбера малко парички, за да закупя новите части.

Преглъщам разочарованието и продължавам напред. Това са всички части и възли на двигателя след процедурата по измиване.




Течността, която ползвам за измиващ разтвор е метанол или диетилов етер. Разбира се, най-добре става с етер, но трябва да се прави на открито. Освен това е опасно за разтвори да се използват запалими течности. Правя това на собствен риск, но предупреждавам, че е ОПАСНО!

Ето и вече сглобения двигател:



При процеса на сглобяване, използвам масло, с което намазвам всички сглобки, преди тяхното събиране. Използвам същото масло, което ще е в горивото. В моя случай -рициново.
След сглобяването и стягането на всички винтове, следва регулировка на клапаните. Не съм снимал процеса, но той е много лесен. Използват се две луфтомерни пластинки - 0,04mm и 0,1мм.




Процедурата е лесна и важи за почти всички 4-тактови моделни двигатели. Луфтовете и на двата клапана се настройват така, че по-тънката пластинка да минава свободно, а по-дебелата да не може да се промуши.

Следващата стъпка е отново една моя хитринка, която използвам за 4-тактовите мотори. Повечето от тях имат технологичен отвор в задната част на цилиндъра, служещ за улесняване на разглобяването. Всъщност без този отвор е невъзможно да се разглоби бутало-мотовилковият възел. За съжаление този технологичен отвор доста често "просълзява" масло по време на работа. По тази причина двигателят се цапа и след време повърхността потъмнява. Тъй като съм "маниак" на тема чистота, не понасям подобни мизерии и се старая да уплътня всички места, откъдето е възможно да протече масло. Едно от тези места е точно този технологичен отвор, който запълвам с топлоустойчив силикон. Получава се тапичка, която лесно може да се свали при нужда:





Освен това, изработвам и уплатнение на главата на клапаните, но за тази гарнитура ще стане дума по-натам, когато пристигнат новите цилиндър и сегмент.

Все пак затварям двигателя (той може да работи и така), оставяйки го в готовност и се съсредоточавам в работата по модела. Монтирах колесника и окончателно мотостанока:




Време е за електрониката.
Свалих термошлауха от ВЕС-а, за да мога да запоя директно кабелите от ключето. Не искам да има междинни връзки между електро-компонентите и се старая да ги избягвам, доколкото е възможно. Увих ВЕС-а с нов термошлаух и го залепих за тялото, посредством двойнолепещо монтажно тиксо. Дървената повърхност на тялото предварително намазах с лепило "Прома", а ключето монтирах на отсрещната страна, като предварително прецизирах дължината на захранващия кабел между ВЕС-а и ключа така, че да легне в естествения улей, който се получава при едно от ребрата на тялото:








От тук насетне, основната ми цел е всички кабели да бъдат максимално убрани и скрити. Да няма преплитания, свободно стърчащи или люлеещи се кабели и връзки.


Ето и показанията на кантара, които обикновено нямам навика да гледам:



С всички останали компоненти (мотор, криле, батерия), моделът ще тежи около килограм.
Това тегло е в горната допустима граница, но имайки предвид, че ХобиКинг често използва невярна информация, аз няма да се съобразя с техните числа.