Камерата и предавателя на видеоизображението ги разположих върху крилата колкото се може по-близо до центъра на тежестта. Надявам се че влиянието им върху баланса на самолета ще е минимално:
Камерата и предавателя на видеоизображението ги разположих върху крилата колкото се може по-близо до центъра на тежестта. Надявам се че влиянието им върху баланса на самолета ще е минимално:
Росимир Матеев
Ето как изглежда крилото отдолу. Ясно се виждат дървените трупчета, с които го прикрепям към корпуса на самолета. На едното от трупчетата се вижда и феритния пръстен, на който съм навил няколко навивки от захранващия кабел на камерата и предавателя. Целта е развързване на смущенията между аналоговата и цифровата част.
Росимир Матеев
Ето и поглед отвътре - дефакто отвътре нищо не остана (освен батерията). Цялото оборудване е изнесено отвън. Просто така се оказа по-удобно и по-функционално.
Росимир Матеев
А ето как изглежда самолетчето след окончателната сглобка:
Росимир Матеев
Ето я и HD камерата, монтирана на носа:
Росимир Матеев
Като цяло самолетчето изглежда доста старо и огрухано, но това е точно търсения ефект. Нарочно исках да си правя експериментите със стар и огрухан самолет, защото ако сложа нов - ще ми е жално да го разбия и да го направя на клечки за зъби.
А основание за притеснения има. Стотици са гафовете, които могат да се случат, и всеки един от тях води до краш. Днес дори научих нещо ново, което дори и не съм го предполагал. Никъде не съм го и чел из интернет. Трябваше сам да го науча от собствен опит. Та докато си правех сухи експерименти с видеоочилата, а модела го държеше един колега и го въртеше около мене, в един момент се заклатих и аха да падна по гръб. Явно мозъка ми беше подлъган от движенията на модела и по инстинкт се опитваше да компенсира с моето тяло. Силен и бърз наклон на модела напред, реакция за изправяне от мозъка, главата ми се килна назад и цялото тяло направи опит за същото и загубих равновесие и аха да падна. Явно докато свикна при първите FPV полети ще се наложи да управлявам модела седнал на стол.
Също така и с позицията на камерата - нещо не ми харесва и главата ми ще се изкриви в опит да повдигне изображението или да погледне малко наляво или надясно. Явно човек трудно се оттърсва от инстинктите си. Май ще се наложи да си поиграя малко и да пусна да работи вградената Head Tracking система. Досега я подценявах и си мислех, че няма полза от нея. Да, ама не. Без нея явно има сериозен проблем с ориентацията и с баланса и равновесието на тялото.
Росимир Матеев
Другото, което сериозно ме разочарова, е качеството на видеоизображението. И в двата модела използвам камери с 420 TV линии разрешаваща способност. Просто те бяха Plug & Play към предавателя и не ми се занимаваше да приспособявам по-добри камери. Да ама изображението, предавано от тях, е доста размазано. Загубих половин час в напразни опити да дофокусирам размазаното изображение. В общия случай къщата се виждаше на 50 метра, но дървото пред нея - не. С такава една скапана камера лесно мога да се блъсна в дърво или в стълб или в жици на далекопровод.
Та следващия извод, който си извадих:
За FPV трябва да се използват възможно най-добрите камери, които се предлагат на пазара. Има такива със 700 TV линии и явно трябва да си доставя такива и да си преоборудвам моделите с тях.
Росимир Матеев
нещо и от мен ,тук на този самолет всичко съм го капсуловал вътре в фибрана с цел при удар да се запазят, платки , кабели само радиатора на спееда е отвън ,приемника на апаратурата е отпред а видеото(трансмитера е на опашката
после нещо много ми се клатеше във въздуха и се наложи да му досложа още крила и стана бонбон ,стабилен не мърда
естествено вече тези версии на самолети вече са в миналото ,що падания претърпяха що нещо и накрая взех да си правя нещо съвсем просто и на бързо дето се вика само за експерименти
малко стиропор 1 лист фибран,електрониката съм скрил в тази червената кутия и една въдица телескоп от пазара и айде във въздуха,ама и той скоро завърши така и всички тези крашове къде от загуба на сигнал на видеото,къде от загуба на управление.....
а за хеад тракера само да кажа че пробвах един път с него и просто това още повече обърква мозъка горе ,бях летял вече десетки пъти със стационарна камера и може би бях свикнал и като сложих тракера искам да кажа че се почуствах сеедно съм в модела и наистина тялото така реагира на всяяко поклащане ,едвам си докарах самолета,наложисе да не си мърдам тиквата докато не се приземя,абе който не е пробвал даа знае голямо шоу е!!!!Предстявям си ако правя лупинги и тона управлявайки през камерата как ще е,наистина трабва да съм седнал.....
Последна редакция от danikronos; 30.12.2011 на 06:21.
Даниел Георгиев
Матеев това не е съвсем така,проблема не е в резолюцията на на камерата, кадрите който снима нито в броя на линиите а в липсата на стереоскопично виждане, от там губиш представа за обем и разстояние всичко става плоско и е невъзможно д се определи кое е близко и кое далече, два обекта с различни размери на различно разстояние един от друг може да ти изглеждат един до друг, да не говорим за изкривяването на образа около краищата ,дължащо се на на пречупването от лещата и липсата на периферно зрение което дава 50 процента от пространственото ориентиране, това с губенето на равновесие с очилата е нормално ако погледнеш заглавната страница на Хоби Кинг горе в ляво върви едно клипче демонстриращо този проблем....Трябват много тренировки , много здрава психика и вестибуларен апарат (мозъка сумира сигнала от вестибуларния апарат със сигналите за пространствена ориентация от зрението затова когато си прав със затворени очи ,често се губи равновесие) за да могат да се преодолеят тези проблеми
В момента 1 потребители разглеждат тази тема. (0 регистрирани и 1 гости)