"За всеки влак си има пътници."

Всеки търговец е в правото си да сложи каквато надценка пожелае, стига тя да не е лимитирана от законови или други принципи.
От друга страба неоспоримо право на потребителите е да могат да ИЗБИРАТ откъде да пазаруват.
Така че който има възможност и желание да подбере най-изгодния за него вариант, ще го стори.

Друго пазарно правило гласи, че "Търсенето определя предлагането". Когато една стока се търси масово (хляб, например), предлагането и цените също са масови - разбирай еднакви, уеднаквени, поносими, разумни и т.н.. Но когато една шепа потребители търсят една шепа стока, цените са "шарени". Хобито не е "стока" от първа необходимост, затова никой няма право да рита срещу цените на който и да било търговец (стига търговията да е законна и търговецът да е легален). Още повече, че моделните хобита са скъпи. Това най-просто казано означава, че човек, който не може да си купи храна и на ум няма да му дойде да си купува модели или части за тях. Но ако човекът си е "надвил на масрафа" и е в състояние да харчи за "глезотии" (каквато всъщност са хобитата), тогава въпросът колко струва дадена стока (разбирай колко е скъпа) няма никакво значение. Казано накратко: "Кеф цена няма!".

Истината е една - цените на хобитата навсякъде и за всички са скъпи. За някои повече, за други по-малко. Всеки сам преценява откъде да купува и никой никого не задължава. Ако седнем да сравняваме търговската надценка на чужди и български търговци, то е все едно да сравняваме несравнимото. Ще дам пример с куриерска услуга: една стока (дребна), закупена от Китай (на другата край на планетата) идва при мен срещу 7 лева транспорт. Ако аз изпратя по български куриер същата стока до съседния апартамент, пак ще ми вземат 7 лева! Ако седна да анализирам ситуацията и да сравнявам двете услуги, ще излязат наяве хиляди фактори, знайни и незнайни. Затова най-добре е да съм информиран кое къде и колко струва и сам да направя избора си.