От "Отдел Тотално Качество" (ОТК) провериха състоянието на лагерите и дали двигателя отговаря на изискванията за безопасност и екологичните норми. Проверката беше безмилостна!
От "Отдел Тотално Качество" (ОТК) провериха състоянието на лагерите и дали двигателя отговаря на изискванията за безопасност и екологичните норми. Проверката беше безмилостна!
Георги Русинов
Жоро, ОТК е на ниво! Обаче Вие Г-н Русинов много ме кефите...
Не случайно това "ОТК" си го измайсторил толкова успешно
А сега по "сериозно", абе що така обръщаш толкова сериозно внимание на качеството на изработка, ако не си на 100%, че няма да го разбиеш на втория полет. Щото аз, понеже съм си с две льеви ръце, така и така съм го джаснал в хасвалта или бочунището.
А сега, наистина сериозно, БРАВО, следя с интерес темата. Винаги има какво да научи човек от теб.
Успех ти желая
Тихомир Тодоров
Мерси за пожеланията и добрите думи!!!
Важно е да уточня, че не е съвсем правилно да се използва думата "изработка", защото моделът е АРФ и е изработен. Аз само го сглобявам. Целта ми е да споделя знанията и триковете, които ползвам и така да бъде по-лесно на тези, които сега започват или се чудят как да постъпят с даден модел. Опитвам се да споделям достъпни технологии и похвати, за да може по-неопитните да достигнат крайната цел (готов модел) бързо, лесно, с минимум усилия и с максимален резултат.
За мен целия този процес е почивка, разнообразяване, релакс и лекуване на нервите.
Та относно "качеството на изработка", мен най-много ме привлича външния вид на моделите. Неведнъж съм казвал, че моделите, независимо от размера и стойността са... ИГРАЧКИ! Нищо повече. Независимо каква стойност е вложена в тях, дали финансова, морална или сантиментална, те винаги си остават играчки за малки и големи. А всяка една играчка трябва най-първо да привлича с външния си вид. За мен е по-важна външната (и вътрешна) красота, отколкото функционалността. Аз не се състезавам, не гоня съвършенството на полета, защото главната причина да се занимавам с това хоби е да ми отпуска нервите, а не да ги натяга.
От друга страна, държа вече готовите модели да се запазят в първоначалния си вид възможно по-дълго време - с години. Не виждам смисъл да правя/сглобявам един модел само колкото да литне и след няколко месеца той вече да джвака от масло и мръсотия и да се разпада... жалка картина, но често срещана. Гледаш на поляната хубав модел, як мотор, скъпи машинки... а като се приближиш - оръфани крайчета, разпапурено фолио, стърчащо тиксо, подбити детайли, ненапаснати части... За някои това е нормално и аз не го критикувам, защото всеки прави това, което му харесва. Но за мен естетическата част е на малко по-друго равнище и като че ли държа повече на нея.
Пак казвам - темата не е за да се изфукам с нова играчка или да депресирам някой подрастващ ентусиаст. Целта е да споделя лесни и най-вече достъпни похвати, тънкости и ноу-хау.
Георги Русинов
Привет и от мен!
Поздравления за чудесните обяснения! Много ми допадна модела.
Аз имам опит до момента само с депронки. Смея да твърдя, че вече се справям доста прилично и много ми се иска ВЕЧЕ да литна една такава Катана бръмчаща и пушеща
Смятам да драсна едно писъмце на Дедо Коледа да ми метне едно такова самолетче с показаното от теб оборудване.
Задавам си въпроса: какво правиш за да намалиш минимум щетите по модела и двигатела когато нещата отиват към краш ?
Сърдечни поздрави и бъдете здрави!
~~ CARPE DIEM! ~~
инж. Мартин Марков
Мерси!
На мен също ми допадна моделчето от "пръв поглед". Имам по-малка от нея Екстра 300, пак с ДВГ и полетът й е много приятен. Това, което ми харесва в тези малки модели е възможността да се поберат на задната седалка на автомобил БЕЗ да се разглобяват. Поради малките размери на Екстрата, бях силно ограничен в избора на двигател. В крайна сметка поставих не най-удачния вариант.
Катаната е по-голяма и позволява монтажа на мощен ДВГ за размерите си. Принципно не съм привърженик на превъоръжаването на модел с прекалено мощен мотор, но точно този модел търпи. Все кефът да бутнеш лоста и моделчето да се изстреля нагоре не е за подценяване. :)
Оборудването не мога да кажа, че е най-идеалното. Подбирал съм го според 3 фактора:
1. Какво имам в наличност (твърде личен фактор, понякога основен)
2. Тегло и компактност на компонентите (в модела няма много място и не мога да се разпростирам)
3. Продължителност на полета минимум 15 минути и разчет за минимум 5 полета на ден (надали ще направя и 3, но нека да има!).
Твърде вероятно е да съм сбъркал с избора на някои от нещата, но това ще покаже времето. Не разчитай, че изборът ми е 100% правилен. За мен може да е такъв, но друг може да открие недостатъци, които ми убягват. В процеса на работа също е възможно да променя някои неща.
Вече няколко пъти става дума за "КРАШ". Страшна дума... нормално е да се притесняваме от удар. Решението е много просто - никога не започвай модел с мисълта, че ще се разбие. Аз правя модела не за да го разбия, а за да ми хареса. Ако се счупи - станалото станало. Винаги най-проблемно е първото излитане (и кацане). След облитането, вероятностите за краш силно намаляват и зависят само от концентрацията на пилота и неговата прецизност по време на изработката.
Все пак, при дървените модели, има начин да се минимизират евентуалните щети. Колкото и да звучи парадоксално, това е здравината на модела или по-точно неговата НЕздравина. Колкото по-рехав е един модел, с колкото по-малко лепило са направени свръзките, толкова по-малко са щетите след удар.
Затова и аз НЕ подлепям АРФ моделите си основно, а само с козметична цел - да защитя главно от масло проблемните зони. Всичко останало оставям непокътнато и РЕХАВО.
Неслучайно споменах именно дървените модели. Дървен модел може да бъде въстановен на 100%, независимо колко е смачкан. Но композитните модели, както и да ги удариш... 100% възстановяване е невъзможно.
А за да намаля до минимум и козметичното подлепяне, по-нататък в темата ще споделя подробно какви мерки взимам за уплътняване на мотора и отвеждане на маслото далеч от модела.
Георги Русинов
Беше ми нужна цяла седмица, за да намеря най-подходящото място за моторната машинка. След отхвърляне на цели 5 възможности, в най-последния момент се спрях на най-удачната. Дори вече бях започнал да лепя поставка за машинката на друго място, когато ми хрумна интересната идея да я сложа "наопаки". Но всичко по реда си:
Тук се подготвяме за работа. Подготовката включваше няколко пакета царевични пръчици, бонбони и подскоци по леглото:
Ето я проклетата машинка!!!
Къде ли да я сложим...
Гошо, къде е центъра бе? 1500 или 1450 милисекунди?
Айде, готово! Тук ще е.
Георги Русинов
Най-после проблемната машинка е на мястото си.
А ето как изглежда всичко с поставен резервоар:
Тук е мястото да покажа два инструмента (уреди), които са много полезни в работата ми. Първият е малък "микромер" с карбонов връх, който ми помага в измерването на малки размери. Подобен на цифров шублер, но с по-голяма прецизност. Досега никога не се е налагало да го калибрирам.
И най-незаменимият ми помощник - ето този "Серво тестер".
Неслучайно сложих Серво тестер в кавички. Това е само една от многобройните му полезни функции. С помощта на този уред, мога да настроя всички машинки без помощта на предавател и приемник и да намеря възможните крайни положения.
Освен това, той има множество други важни функции:
Установяване на максималните възможни отклонения на различни сервомашинки
Разработка и тест за скорост, прецизност и резолюция (стъпка) на различни машинки.
С негова помощ може да се настроят потенциометрите на всеки един предавател БЕЗ помощта на осцилоскоп за до 8 канала.
Показва какви сигнали излизат след дешифратора на приемника (PPM)
Има вграден оптичен оборотомер за до 7-лопатни витла и до 100 000 оборота. (може би най-безполезната му функция). Препоръчвам го горещо на всеки моделист!
Ето как с негова помощ успях лесно и "от раз" да настроя рамената на машинката и мотора така, че стандартния ход на машинката да отговаря точно на хода на дросела.
Георги Русинов
В момента 2 потребители разглеждат тази тема. (0 регистрирани и 2 гости)