Има и още нещо - за всички е ясно, че има 2 ограничителя на максималния работнен ток на една батерия:

1. Вътрешното съпротивление, което с остаряване на батерията нараства, и което създава паразитен пад на напрежение, който пречи на консуматорите да дърпат големи токове.

2. Прегряването на батерията, което може да е толкова голямо, щото да разруши вътрешната физикохимия на клетките.

Нашият уред измерва САМО ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НАРАСТВАНЕТО НА ВЪТРЕШНОТО СЪПРОТИВЛЕНИЕ. За евентуалното нагряване нищо не може да се каже. Предполага се обаче, че батерията деградира постепенно и моделиста е наясно как тя при всеки следващ полет се връща все по-топла и по-топла. И когато започне да пари неудържимо (60 градуса), приемаме че вече е неподходяща за този модел. Тя обаче може да е годна за някаква друга употреба - например да захранва приемника или апаратурата. Следователно няма нужда от уред, за да се разбере кога батерията вече е негодна за последващи полети.