Двигатели

Първи опит:
Буталото е за МК 17 алуминия не е чист (до колкото помня с примеси на силиций) и това донякъде намаля коеф. на линейно разширение.
При всички случаи трябва да се стругова по малко от оригиналното за да се избегне задиране при високи температури. Колко точно пише в дебелите книги....
Първоначално мислех че нищо няма да излезе, в книгата на иван лучев пише за чугун, но другаде пише че именно с алуминий става но трябва да е специална сплав.
Как работи ще се разбере в последствие:
Ето снимки на буталата- оригиналното чугунено вътрешноста му не е фрезована ами е отлято така и в последствие струговано, следващото е недовършено а накрая с буталния болт и биелата е готово бутало.
Издълбах го с фрезерче и дремел (за около 10-15 минути)и стана много добре (не очаквах). Мога да го олекотя още...
Бутални болтове могат да се правят от опашки на свредла и няма нужда да се търси калиброван материал....

По принцип най лесно е да се правят моторчета със среден обем 6.5-10-12 кубически сантиметра заради размера и удобството при изработване на детайлите.
най трудно е отливането но аз имам някои чережи на двигатели чиито картери се правят от няколко части и не изискват изливане.

Сайтове за самоделни двигатели (има и чертежи)
http://modelenginenews.org/

http://modelenginenews.org/projects/index.html

http://www.homemodelenginemachinist.com/

http://www.rcgroups.com/forums/showthread.php?t=875634

може да се правят но няма да е е лесно и защо буталото на МКто е чугун с алумин бързо ще се износи:laughing:
с твоето бутало едва ли ще запали замисли се защо щото МК не е свещов двигател

Габриеле, може ли един въпрос- каква е целта на занятието? С учебна цел ли правиш тези доработки или мислиш наистина да го ползваш този ДВГ на модел? Ако е второто, лично аз не виждам смисъл.:sad:

Целта на занятието е убиване на свободното време. Да "кипи труд", както беше казал един приятел.

Габриеле, буталото на МК17 неслучайно е направено от чугун. Освен това формата му не е "дюс". Алуминиеви бутала на "черни" мотори работят само със сегмент, но в МК17 цилиндъра не е предвиден за сегмент. Друг вариант е набиването на чугунена "шапка" върху алуминиева основа, но затова се искат "кунки"...

Казано простичко - с тези експерименти само си губиш времето, но от друга страна е добре, защото трупаш безценен опит.

Идеята ти за бутални болтове от свредла е неудачна. Бутален болт може да се направи от лагерна ролка, но поради факта, че МК нямат зегерки на буталния болт, се разчита на гладкостта на детайла. Нямам идея как ще я постигнеш, за да не надереш цилиндъра.
Абе лошо няма да експериментираш, но ако първо беше попитал, щеше да имаш готова информация, вместо да откриваш топлата вода.
И сега сериозно, ако имаш желание да работиш върху МК17, мога да ти обясня как се форсира този двигател и достига завидни обороти и мощност. Има голям мегдан за работа! И то с чугуненото буталце. :ae:

Ако искаш просто да олекотиш буталото, има си съответния чалъм. А главните проблеми на МК 17 изобщо не са в буталото и цилиндъра, а... навсякъде другаде.

Quote:

---

Originally Posted by de_kata

Габриеле, може ли един въпрос- каква е целта на занятието? С учебна цел ли правиш тези доработки или мислиш наистина да го ползваш този ДВГ на модел? Ако е второто, лично аз не виждам смисъл.:sad:

---

Конкретно за МКто е така Неделчо. Аз не знам дори дали отново ще направя самолет с такова малко моторче...Тези бутала са струговани преди година-две стояли в пликчето-аз се хванах да ги дооформя тези дни-даже оня ден направих и 2рото :smile:
Въпреки това мисля да пробвам да го запаля с едно от правените бутала (разбира се първо трябва да се довърши) да видим какво ще стане-имам 4 МКта -3 МК 17, 2 от които чисто нови и едно МК 16 което ми беше първия ДВГ...
Най вероятно ще го пробвам на износения МК 17.Също така искам да пробвам конверсия от компресионен към свещов вариант.

Георги тъкмо твоето мнение чаках защото знам че си правил двигатели.Както по-горе написах нямам намерение да постигам "високи спортни резултати" с моторче от рода на МК. Просто ми е интересна механиката устройството на ДВГ и принципа на работа.
За разлика от някои други моделисти които познавам, (за които двигателя е онова нещо което просто дърпа модела-независимо дали електро, метанолов или безнинов двигател, възможно най евтин лесен за поддръжка и да не цапа модела) за мен мотора на един самолет е най-важното нещо.
Самия факт че някой е изработил самолет с ДВГ, готов да поддържа този мотор и да се грижи са него (и съответно в замяна да получи дълги часове и приятни моменти на поляната) е предостатъчна причина да не изхвърля всички ДВГ мотори и да мина на електро(не че нямам и електро мотори)

Quote:

---

Originally Posted by ajcinema

И сега сериозно, ако имаш желание да работиш върху МК17, мога да ти обясня как се форсира този двигател и достига завидни обороти и мощност. Има голям мегдан за работа! И то с чугуненото буталце. :ae:

Ако искаш просто да олекотиш буталото, има си съответния чалъм. А главните проблеми на МК 17 изобщо не са в буталото и цилиндъра, а... навсякъде другаде.

---

Ами ако имаш свободното време и ти се занимава да го напишеш аз съм насреща! Ако го пише в някоя книга (защото аз по книгите с които разполагам не съм го срещал) ми кажи коя е за да потърся :smile:
Разбира се, всичко започва от доработките. КОгато се доработи един мотор и се видят резултатите може да се мисли за изработка на такъв изпозлвайки готови части от "фабричен" мотор а в последствие да се мисли за изработка от нулата....
Ако знаеш нещо за конверсията към свещов още по добре. Аз имам половин литър готово гориво за МК, и още толкова етер но не знам до кога ще мога да намирам за да си правя тези експерименти.
Даже преди няколко дни се свързах с една фирма относно полиалкилен гликол който смятам да изпозлвам 50-50 със рициновото масло като масло в горивото(но това са други неща и ако се наложи ще обсъдим в друга тема маслата)
Досега съм доработвал само карбуратор на МДС 6.5 (лесна работа) като смятам че се справих сравнително добре след като на поляната чухме как работи.
Като става дума за МДС можеш ли да ми кажеш размерите на предния лагер на МДСа защото искам да го сменя с капсулован такъв-не че оригиналния е лош-работи си много добре но не искам да ми окъка самолета отпред :smile:

Освен това наскоро се сдобих със мотор ЦСТКАМ 2.5 кр със оригиналната резонанса тръба....но с него мисля да се занимая по нататък. Личното ми мнение е че е доста по добре изработен от повечето съветски мотори.

Преди да започнеш да "доработваш" който и да е двигател, първо трябва да си наясно защо го правиш. Ако е само за заниманието, по-добре хвърли труд по лустрото на мотора и после го сложи във витрината. Ако целта е да повишиш мощност, обороти или друго, то трябва да си наясно, че винаги нещата са на кантар. Ако вдигнеш мощността, ще съкратиш живота. Понякога това може дори да е опасно. Ако целта е да съсипеш няколко МК-17, то по-добре ги натроши с някой чук. По-малко ще се мъчат те, а и ти.
Има и нещо друго: за да се захванеш с (да го наречем) оптимизиране на един двигател, преди това трябва да си много наясно с устройството и с особеностите му.

След като не осъзна какво ти казах в предния пост, тогава давай - слагай алуминиевото буталце и пали моторчето. Резултатите ще са интересни.



А ето и малко жокери:
Проблемите на МК17 са основно в газоразпределителния механизъм. Една шайба с две дупки в задната част на моторчето. По време на работа и по-точно в ДМТ, биелата притиска тази част назад и от там се появяват огромни механични загуби - триене. А цялата тази галимация се случва заради тънкият и гънещ се колянов вал и мекият преден ръкав. Проблемът се решава по 2 начина:

1. Изработва се нов, по-дебел колянов вал със съответните R-ове против счупване и се слагат нови лагери, а предният ръкав се "спъва" със стоманени халки срещу разлакване при лагерите. Новият вал се олекотява, балансира и запълва с лека сплав, за да се запази картерния обем.
2. Цилиндърът се накланя с около 0,5-0,8 градуса назад. Така проблемът се решава донякъде и поне биелата не стърже назад.
И при двата случая е необходимо хромиране на чопа на коляновия вал...

Освен туй, въпросната шайба също се доработва, защото триенето на алуминий в алуминий е кофти идея. Шайбата се изтънява и на задната капачка се монтира стоманена или тефлонова "филийка". Оста на шайбата се удебелява, а в самата шайба се набива бронзова втулка.

Когато се решат тези проблеми, двигателчето МК17 започва да работи доста по-добре. От тук насетне вече може да се помисли за буталото. А неговата доработка е най-простата част на занятието - няколко "маслени" каналчета, премахване на излишния материал от челото и от долната страна. Тук вече започва форсирането - с премахване на около 0,8мм от полата, двигателят в ГМТ започва да декомпресира картера. Нещо като глътка свеж въздух за всеки такт...
След това се изработва нов, по-широк дифузор и се разпробива отвор за картерно налягане на мястото на един от горните болтове, крепящи капачката.

Айде, сега си ти!

Ето статия за доработване на МК - 17(Моделист-Конструктор, 06/1988):

Да, точно тази статия дава много ценна информация за проблемите на МК17 и добри начини за тяхното разрешаване. Статията има 3 основни точки:
1. Начини за справяне с конструктивните проблеми
2. Начини за справяне с механичните загуби
3. Метод за "форсиране", който използва първите две точки плюс малка хитринка.

По методите, описани в тази статия, двигател МК17 достига и надминава 18 000 оборота със стандартното зелено витло. Разбира се, тези витла са опасни при обороти над 13-14 000!
Многократно съм правил доработката описана в Моделист-Конструктор. Резултатите винаги са били удивителни. Разбира се, може да се направят още много неща - въпрос на мислене и опит. Аз лично съм експериментирал с изцяло нова задна капачка и разглобяем преден ръкав с по-къс и дебел вал. С днешните технологии... стига човек да има мерак.

Този Игор има интересни тестове...


https://www.youtube.com/watch?v=lvTOugIXWGg

Ужас! :tres:

Този чебурак снима дивотии за рейтинг. А събскрайбърите ще се избият... УЖАС!

Защо мъчи моторчето? Преди 25 години като нямаше метанол и рициново карахме с етанол и рапично масло. Мощността е по-малка, режимът е ужасен...
И с бензин сме карали, и с толуол и коресилин... все руски рецепти отпреди 40 години. Огнян Кумчев май още обгазява с Б3В...

Асовете отдавна наливат и бензинките с етанол и прочее чорби.

Понеже вчера писах от смарт устройство, а там интонацията е особено трудна за предаване...
Днес реших да се обоснова:

Казано просто Игор е намерил начин да изкара някоя рубла докато си губи времето. Споделянето в Ютюб не е нищо сериозно, но когато се прави целенасочено с "взривяващи" "експерименти", това може да донесе на автора малки доходи. Над милион показвания нещата стават сериозни и Игор се бори точно за това.
Човекът показва добре забравени неща и за по-съвременните зрители това е едва ли не сензация.
Преди 25-30 години рициновото масло изведнъж изчезна от аптеките. Тогава нямаше готови купешки горива и всички си правехме горивото сами. За дизеловите двигатели се налагаше да търсим рецепти от лекари, защото в аптеките не се продаваше свободно. Наложи се да намираме заместители. Както е известно, много малко масла се разтварят в спирт. Освен рициновото, това са специално разработени за целта синтетични масла и още едно-две растителни. Едни приятели намериха редукторно вертолетно масло. Поне за такова го представиха... Изключително токсично. Ама изключително... И понеже бързо усетхиме каква е работата, побързахме да се отървем от него. Освен че съсипваше моторите, образуваше гаден жълт нагар по свещта и моторите не работеха добре. Огнян Кумчев с радост прие това масло и дълги години обгазяваше всичко наоколо, докато си пускаше моделите... как не се отрови тоя човек, не знам.
Впоследствие рициновото отново се появи в аптеките, но на 10 пъти по-висока цена. Открихме, че рапичното масло е нелош заместител и дори не спича. Всъщност това е най-доброто качество на рициновото... но изисква редовна поддръжка на двигателите.
Руснаците бяха няколко крачки напред в експериментите. Съществуваха десетки изпитани рецепти на алтернативни горива, които на практика работеха. Със "специални" нагревни свещи моторчетата работеха дори на бензин без проблем. Е, загряваха повечко, мощността куцаше, защото трябваше да увеличаваме камерите, ама пак си беше радост.
В този клип Игор открива топлата вода (уж), но я го виж - стотина хиляди показвания вече са налице.

Между другото търся запазени Комети. Искам да направя боксер.

Може и да се уредиш.