Як-54 3D - втори шанс

Когато резбите на вала и на адаптера са направени на машина и са с гарантиран център, в съчетание с определена минимална дължина на резбовото съединение, биене няма как да се получи. Идеята ми хрумна от един японски двигател, който притежавам - Toki. Той е с тройно предназначение - за автомодели, за хеликоптери и за авиомодели. Оста е къса, за да се куплира съединител. А когато двигателят ще се слага на авиомодел, в комплекта има адаптер на същия принцип. Понякога простите решения изглеждат налудничаво, но... функциоират.

Дойде време да напасна мотора в модела. Помните ли малката резба в задната част на вала? Тя има две фукции: основната е там да се монтира шайбата с магнитчето за запалването, а допълнителната функция е да ми помогне за напасването.

http://media.snimka.bg/s1/5836/037916605.jpg

С помощта на широка шайба закачих мотора за централния отвор на файруола. Тъй като отворът е голям (там обичайно ляга гърловината на резервоара), можех да местя оста на двигателя, докато центърът на витлото съвпадне визуално с този на капотажа.
След което очертах контура, пробих новите отвори (отново 5 броя 4mm) и монтирах двигателя:

http://media.snimka.bg/s1/5848/037940449.jpg

http://media.snimka.bg/s1/5848/037940450.jpg

http://media.snimka.bg/s1/5848/037940451.jpg

http://media.snimka.bg/s1/5848/037940452.jpg

Готово! Най-трудната задача е отметната. Следва орязване на капотажа по контурите на двигателя и изработка на ауспух.

И голямата "изненада": двигателят дотук тежи 1150 грама. С ауспуха и запалването няма да надвиши 1350.
Перфектно!

Почистих остатъците от двойнолепещото на оловото и следите от предишния мотор. Много държа на външния вид. Искам всичко да изглежда добре както отвън, така и вътре:

http://media.snimka.bg/s1/5850/037943445.jpg

http://media.snimka.bg/s1/5850/037943447.jpg

После сложих капотажа за да бележа къде да се реже. Този път поставих и витлото. Решетката начертах и изрязах на лазер специално за този модел. Ето и обещаната хитринка: тъй като при това голямо разстояние между файруола и решетката, центърът на витлото винаги би стоял накриво. Затова начертах вътрешния отвор на решетката специално с ексцентрична овална форма. Така визуално всичко изглежда перфектно.

http://media.snimka.bg/s1/5850/037943449.jpg

http://media.snimka.bg/s1/5850/037943452.jpg

На предишни снимки въпросният овал се вижда. Ламелите огъвах на ръка. Имитират жалузите на истинския самолет и завъртат насрещния поток около ребрата на двигателя. Въпреки, че цилиндърът е изцяло в капотажа, охлаждането е идеално.

Изрязах и отвора за карбуратора.

http://media.snimka.bg/s1/5850/037943455.jpg

http://media.snimka.bg/s1/5850/037943458.jpg

Допълнително ще скъся още вентурката да не стърчи толкова.

И ето, получава се:

http://media.snimka.bg/s1/5850/037943461.jpg

Витлото ще е 22х10. В момента е с 20х10 пробно. Голямото ще пристигне след седмица.

Последното сравнително трудно предизвикателство - ауспуха. Трудно, тъй като процесът е свързан с много последователни действия, всяко надграждащо предишното. Ако последното се оплеска, трябва да започна отначало. Всичко това с внимателно напасване по контурите на модела. Ауспухът трябва да бъде изцяло в капотажа. Този път стана от първия опит:

Материалите:

http://media.snimka.bg/s1/5852/037948360.jpg

Първият етап: изработка на фланеца:

http://media.snimka.bg/s1/5852/037948362.jpg

Не съм снимал изработването на обемната зона -
кутийката, тъй като трябваше да работя бързо. С две думи: след като фланецът беше готов, изработих кутийката с определения обем (като приспаднах този на фланеца). После напаснах по модела и заварих двата детайла. Отново напасване, този път на изходящата тръба и нейното заваряване към останалата част.

Получи се това:

http://media.snimka.bg/s1/5852/037948364.jpg

Следва лъскане, шлайф на челната повърхност и монтаж.

От тук нататък следват най-приятните дейности - монтиране на електрониката и настройка. Налага се да чакам няколко неща: CDI, витлото, ВЕС -а и батерията.

Шлайфах челото и приготвих гарнитура.

http://media.snimka.bg/s1/5852/037948874.jpg

Ауспухът ще бъде монтиран след поставянето на датчика за запалване.

Ето го и неговото местенце:

http://media.snimka.bg/s1/5853/037949772.jpg

http://media.snimka.bg/s1/5853/037949773.jpg

http://media.snimka.bg/s1/5853/037949774.jpg

Запалването, също като коляновия вал, ще е "наобратно" - датчикът е фиксиран неподвижно, а таймингът ще се настройва чрез завъртане на магнита. Целта е по-голяма прецизност, която ще постигна чрез дълго рамо. Ще покажа когато пристигне CDI.

Виждам 2 различни двигателя на самолета.

Quote:

---

Originally Posted by ЕНТУСИАСТ

Виждам 2 различни двигателя на самолета.

---

Да, мой пропуск. Започнах двигателя в друга тема и не съм го упоменал в тази. Грешката е поправена.

Продължавам с магнита и неговия държач. В момента той е заготовка, която ще бъде оформена, олекотена и балансирана:

http://media.snimka.bg/s1/5853/037949973.jpg

http://media.snimka.bg/s1/5853/037949974.jpg

Отказах се от първоначалната идея за шайба от полиамид. Хрумна ми нова, която (както споменах) ще ми позволи по-прецизно нагласяне на тайминга градус по градус.

Готово:

http://media.snimka.bg/s1/5854/037952439.jpg

Теглото, заедно с магнита е 1,5 грама. Самото магнитче ще фиксирам след като пристигне датчика. Необходимо е да тествам от коя страна е по-чувствителен датчика. Респективно и магнита с кой край към него да бъде поставен.

Днес пристигнаха частите. За съжаление без запалването. Ще трябва да попакам още няколко дни.
От интерес поръчах и една фабрична маймунка-вентурка. Наричат я "ускорител"... Тежи 19 грама. Ще се въздържа.

http://media.snimka.bg/s1/5866/037975653.jpg