Вярно ли е твърдението ,че ЛиФе акумулатирите имат голям "пад" на напрежението под товар ?Опитвал ли се е някой да сваля волт-амперна характеристика?
Версия за печат
Вярно ли е твърдението ,че ЛиФе акумулатирите имат голям "пад" на напрежението под товар ?Опитвал ли се е някой да сваля волт-амперна характеристика?
Оффф...........
Каква тема зачекваш. Преди около половин година загубих повече от месец в подробно изследване на десетки различни видове Li-Po батерии, като това изследване включваше и мерене на падове на напрежение, вътрешни съпротивления и направата на волт-амперни характеристики.
По принцип пада на напрежение зависи от вътрешното съпротивление. Това съпротивление по дефиниция е равно на изменението на напрежението, разделено на изменението на тока:
Ro = dU/dI = (U2-U1) / (I2-I1)
Колкото вътрешното съпротивление е по-малко, толкова е по-малък и пада на напрежение. За да можем обаче да сравняваме батерии или клетки от различни технологии и с различни напрежения, необходимо e да въведем понятието Специфично вътрешно съпротивление. Това е вътрешното съпротивление, което дадена клетка би имала, ако нейното напрежение беше само 1V. Формулата е следната:
Rso = Ro / Uc
Където Uc e напрежението на дадената технология клетки (3.7V за LiPo, 3.6V за LiIon, 3.3V за LiFePo, 1.2V за NiCd и NiMH, 2.0V за Pb).
Изследвайки наличните при мене акумулатори аз достигнах до следните изводи (резултати) за специфичното вътрешно съпротивление на различните технологии клетки и акумулатори:
1. Нови LiPo 40С - 1..2 mΩ
2. Нови LiPo 30С - 3..4 mΩ
3. Нови LiPo 20С - 4..6 mΩ
4. Нови LiPo 10С - 7..14 mΩ
5. Стари LiPo - над 15 mΩ
6. Нови NiCd и NiMH - 15..30 mΩ
7. Стари NiCd и NiMH - 30..200 mΩ
8. Нови PB - 15..30 mΩ
9. Стари PB - 30..1000 mΩ
Не знам дали моята статистическа извадка е репрезентативна, но ако вярваме на нея, излиза че по отношение на вътрешното съпротивление и пада на напрежение едно старо LiPo е много по-добро от един чисто нов NiCd или NiMH или Pb акумулатор. За LiIon и LiFePo просто нямах достатъчно образци за изследване, но съдейки по всичко, те са съизмерими по параметри с LiPo-то.
Така че две мнения по въпроса няма:
Литиевите батерии и акумулатори във всичките им разновидности ТОТАЛНО ПРЕВЪЗХОЖДАТ никеловите и оловните по отношение на вътрешното съпротивляние.
Вероятно е възможно да има специални образци от дадена технология, които да се конкурират с литиевите, но при масово продаваните акумулатори литиевите несъмнено водят в класацията.
Специално за LiFe-тата - днес най-после получих дългоочаквания колет от HobbyKing с LiFe-та за състезателните лодки. Ще гледам утре-вдруги ден да понаправя малко изследвания + волтамперни характеристики и да си изясня дали те също са достойни членове на литиевата фамиля по отношение на вътрешното съпротивление и пада на напрежение.
Засега първото ми впечатление е леко отрицателно - при равни други условия LiFe-тата са два пъти по-тежки, два пъти по-скъпи и с 2 пъти по-голям обем. Дано някой друг техен параметър компенсира тези сериозни недостатъци.
http://www.hobbyking.com/hobbyking/s...C_LiFePo4_Pack
http://www.hobbyking.com/hobbyking/s...dProduct=10098
Вътрешнито съпротивление зависи от и от капацитета на батерията, а също и от температурата.
Например имам ли-по 3 клетки 3300мач 30С при температура 20 градуса вътрешното им съпротивление е към 15 mΩ , а при 30 градуса вътрешното им съпротивление е около 8-9mΩ
Старо ли-по 3 клетки 610мач 20С (подута) има вътрешно съпротивление около 650mΩ.
Вътрешното съпротивление зависи от много и от най-различни фактори, дори и от това в коя точка от VA характеристика се мери. Поради тази причина нито една стойност не трябва да се приема за чиста монета. Важното е обаче да се знае, че промените на вътрешното съпротивление от различните фактори са сравнително малки. 5-те mΩ няма да станат повече от 7-8mΩ и 50-те mΩ няма да станат по-малко от 40mΩ. Тоест пак е възможно да се разпознае една нова от една стара батерия или една 20C от една 40C.
За капацитета си прав. Два пъти по-голям капацитет предполага 2 пъти по-малко вътрешно съпротивление. За да можем да сравняваме 2 батерии с различен капацитет, трябва да приведем измерванията към някаква обща база. В случая е най-удобно да бъдат приведени към 1Ah. Цитираните по-горе цифри са точно такива - специфичното вътрешно съпротивление е приведено към база 1 Ah. Просто съм забравил да го опиша.
Даже измерванията ми са доста по-сложни - правил съм ги в 2 или в 3 точки от волтамперната характеристика и после съм вземал средната стойност. Освен това съм ги правил при нова батерия и после периодично след определен брой цикли съм правил нови измервания. Отделно дето ги правя при заредена, полузаредена и разредена батерия. За целта дори съм си направил един специален мощен 100А регулируем електронен товар (генератор на ток), за да може да натоварвам батерията с константен ток независимо от клякането на напрежението.
По-долу показвам част от резултатите, за да видите как изглеждат данните и изчисленията за всяко едно замерване:
Приложение 707
Въпроса ми беше продиктуван от твърдение на колега,че заедно с положителните качества на Лифе клетките,пада на напрежението бил по-голям и дори от хидрида.Днес направих първи замервания на пакет Лифе 3S2P. Напълно оправдават името си "ЖЕЛЕЗНИ"!
Само за информация искам да кажа е на пакет 13 клетки Ni-MH с капацитет 4200мач при температура 30 градуса, имат вътрешно съпротивление 400mΩ.
Измерванията са направени веднага след пълно зареждане с ток 0.6А.
Батерията е на около 3 години.
От няколко дни се занимавам с един пакет - правя му "възстановяващи" цикли. Пакетът е NiCd и е на 20 години (!!!). След 3 цикъла капацитетът му от 15% (първия цикъл) се увеличи на 90% (при третия цикъл). На 5-тия цикъл акумулаторът отдаде 125% от това, което пише на етикетчето му.
Какво искам да кажа:
Ако LiFePo4 се окажат толкова корави, колкото NiCd, толкова дуракоустойчиви, колкото NiMH, толкова мощни, колкото литиевите... ЦЕНА НЯМА ДА ИМАТ. Точно така ги рекламират. Явно това са батерии, в които са съчетани положителните качества на повечето известни видове акумулатори и с известен компромис е пробвано да се избегнат негативните.
Ако една LiFePo4 е пожаробезопасна, има "вътък" поне 70% от полимерките, саморазрядът е 10% месечно, изкарва повече от 2 години и може да се помпи с 10С, това за мен е перфектната батерия! Уж нещо подобно им дават производителите, че и отгоре. Нека мине още малко време и повече хора да натрупат/споделят мнение и ще се разбере. Но щом хибридните автомобили вече се оборудват с А123, значи нещата вървят във вярната посока. Мое мнение!
Специално за NiCd и NiMH - много са коварни. С остаряването им многократно нараства вътрешното съпротивление и ТОКА НА САМОРАЗРЯД. Няколко пълни цикъла са в състояние да възстановят голяма част от капацитета, но големия саморазряд си остава. Имах подобен случай със забравена батерия, която успях да възстановя и много се зарадвах, но после се оказа, че държи заряд само няколко дена. Капацитета си е в ред, ако я разредя веднага, но след 5-6 дена вече е напълно разредена. Затова на такива стари и възстановени батерии може да се вярва само от днес за утре.
Всички изброени енергоносители си имат своите предимства и недостатъци.Едни имат "памет" , за други е необходимо да отпочинат 7-8 часа до следващия заряд... Лифето пък има доста голям обем и тегло,сравнено със същия капацитет Липо....Затова пък не съм чул за гръмнала клетка /все пак не се знае/:laughing:
От около година и половина използвам NiMH батерии SANYO Eneloop за бордови акумулатори на ДВГ моделите си. Те са доста добри по отношение на саморазряда; почти няма такъв. На ДВГ модели по принцип избягвам да слагам литиеви акумулатори, освен ако моделът не е над 6кг. Но дори в такива случаи предпочитам да сложа 2 пакета в паралел (през ВЕС), отколкото полимерка. Причината е, че акумулаторите след поставянето им в модела, се вадят чак когато проявят признаци на старост или се повредят. Имам дори модели, които не се разглобяват при транспортирането. В тези случаи няма как да следя какво се случва с акумулатора, ако е полимерен. При една пожароопасна ситуация би изгорял целия модел. Откак използвам Саньо, съм много доволен. Тези акумулатори са като часовници при всяко зареждане или разреждане. За един от по-големите ми модели използвах 2 пакета х 4 клетки в паралел без помощта на ВЕС. Поех огромен риск, който не бих помислил да поема, ако Енелуп не ме бяха впечатлили толкова. Резултатът е, че вече ще стане една година и капацитетът на този двоен пакет е същият, както в началото. Моделът престоя от началото на декември до края на февруари без поддръжка на акумулаторите, но при цикъла, който им направих след това, те отдадоха отново точно толкова милиампери, колкото и по времето, когато моделът летеше редовно всяка седмица. Аз имам навика след полети да оставям моделите без да зареждам, а преди следващия "летателен" ден им правя цикъл разряд/заряд с не повече от 2/10.
Накратко: пакет 2х4 клетки SANYO ENELOOP 2000mAh има общ "етикетен" капацитет от 2х200=4000mah. След заряд с една до две десети/капацитета, те отдават винаги около 3850 милиампера +/- 5-6 милиампера. Мога спокойно да ги използвам вместо часовник. :smile:
Има ли разлика в зареждането на лифе и липо?Могат ли лифе да се зареждат през балансера на липо?
Разликата е в напреженията. При LiPo максималното напрежение на една клетка е 4.2V, а при LiFe - само 3.6V. В никакъв случай не зареждай LiFe със зареждачки за LiPo, които зареждат само през куплунга на балансера. Ще има големи гърмежи и пожар.
За зареждане на LiFe използвай интелигентни зареждачки, специално предназначени за това. Всички оригинали и клонинги на Bantam B6 и B8 и iMax B6 и B8 могат да зареждат LiFe батерии. Превключването става по малко странен начин:
1. Отива се в User Set - Program
2. Появява се меню LiPo и в него има възможност за промяна на напрежението.
3. Започвате да променяте напрежението, а в действителност се променя типа на литиевата батерия - LiPo, LiIon, LiFe
4. След това се връщате в основното меню и там вече вместо LiPo се е появило LiFe
Осмелявам се да допълня че освен напрежението лифетките се зареждат с различен алгоритъм.
Ако за липотата нямам данни някой да е успял да промени използваемия капацитет. То за лифетата и Пада на напрежението и използваемия капацитет зависи значително от начина (хардуер и софтуерна зареждачката) на зареждане. Нещо повече лифетата позволяват препълване (изкуствено повишаване на капацитета за сметка на влошаване на вътрешното им съпротивление)
Нагледно доказателство
http://modelistika.com/showthread.php?t=7673
Съмнявам се да има някаква разлика в алгоритмите за зареждане на различните видове литиеви акумулатори. Доколкото имам наблюдения и доколкото съм наблюдавал различни компютърни графики на заряда, стигам до извода, че се използва един и същи алгоритъм, и той е следния:
1. Зарежда се с константен ток, такъв, какъвто сте го настроили
2. Периодично тока се спира за по 2-3 секунди с цел по-точно измерване на напрежението на клетките
3. Когато напрежението на клетките достигне желаната стойност се преминава в режим на заряд с намаляващ ток и с константно напрежение
4. Когато зарядния ток намалее под някаква стойност, заряда приключва
5. Междувременно се ПРАВИ ОПИТ ЗА БАЛАНС на клетките посредством персонално отклоняване или не на ток през някакъв вграден резистор. Този ток е от порядъка на 200-300mA и понякога е недостатъчен, за да осигури достатъчно добър баланс.
На базата на това познание мисля, че всеки може лесно да си направи зареждачка с балансер. За целта трябва да се използва фабричен стабилизиран токоизправител с плавно регулиране на напрежението и на тока на късо съединение. Първо клемите на изправителя се дават на късо и се настройва максималния ток. После клемите се разкачат и се настройва максималното напрежение. След това се свързва акумулатора и заряда ще протече по същия алгоритъм, описан по-горе. А за да има и балансиране на клетките, просто паралелно на всяка една от тях трябва да се сложи мощен ценеров диод (или електронен аналог на ценеров диод) с напрежение 4.2V за LiPo и 3.6V за LiFe.
Това е точно така. Със следното пояснение: Зареждачката прекратява зареждането след като достигне максималната стойност на напрежение на коя да е от клетките в пакета 4.2V за LiPo или 3.6V за LiFe, като прави опити за баланс определено време, но не на всяка цена.
Тоест зареждачката се опитва да изравни напреженията между клетките определено време, което е твърдо фиксирано в софтуера (поне аз не знам да може да се променя). След което приключва програмата по зареждане.
Важно е след заряд да проверите дали клетките са се изравнили. Ако има разлика в клетките да направите процедура за балансирането им.
От къде си ги поръчал ?
По-спокойно. Правилата на този форум са много по-либерални от МОДЕЛИСТИКА. Ако случайно има отклонение от темата, администратора (аз) ще отдели постингите в отделна тема. Никой няма да бъде наказван за такива дреболии. Единственото недопустимо нещо е някой да обижда някого. Всичко останало е допустимо и поправимо.
Фирмата също е от значение, основно ползвам батерии Ni Mh най вече от Саньо, 2700 мАч батерии за около 2-3 години не са мръднали с капацитета си,докато аналогична батерия 2650 мАч от Панасоник купена по същото време, вече сдава багажа и често спира да се зарежда на около 2000 мАч. Както казаха по горе Саньо са като часовник. Скоро си купих и eneloop но за сега нямам много опит с тях.
Дойде ред да се продължи темата за Лифетките.
С разрешаването на плоските лифетки, както и с поскъпването на състезателните липота, Лифетките са отново актуални за родната ни действителност.
Най – ценното от една дискусия според мен са аргументите.
Предмед на спора беше, влияе ли алгоритъма на зареждане върху работата на лифетките. За разлика от колегите си Пенев и Матеев(постове 18 и20) се осмелявам да продължавам да твърдя, че влияе .
За опитен образец бе взет lifepo 5500 35C правено в 165 грама за клетка, така че 3S да са 506 гр (510 разрешени)
Характеристиките при алгоритъм А (40 Ампера разряден ток, по абцисата е времето)
http://img43.imageshack.us/img43/2378/550035.png
Съответно характеристиките при алгоритъм В (40 Ампера разряден ток)
http://img849.imageshack.us/img849/2378/550035.png
Очевидна е разликата в извършената работа.
Най-голямата полза от проведения експеримент за исползването на лифетките е, че с промяната на алгоритъма може да се променя температурната чувствителност на батериите. Това означава, че за различни температурни условия на исползването би могло да се зарежда по различен начин с оглед максимална работа
Ето че решаването на една задача отвори поне три други
- кой е оптималният алгоритъм?
- Как трябва се променя алгоритъма с остаряването на батерията?
- Може ли с промяната на алгоритъма на зареждане да се промени отношението енергийна / мощностна плътност?
- .................................................. ........................
Към момента, не са ми интересни отговорите, тъй че ако някой смята да прави на Дон Кихот може спокойно да се мята на черешата.
Плоски лифетки 2500 35С с тегло като А123 правени за мини еко/моно
http://img821.imageshack.us/img821/8655/32422894.jpg
Вижда се, че могат кратковременно да бъдат претоварени поне 60С без да е опасно за клетката
За сега само до 150 ампера са пробвани за 3 сек
Предимство, пред А123 е също, че като гръмнат, не се налага да пре остъкляваш околностите.
По принцип, не поствам криви на на клетки, преди да изтече година от производството им.
Както и ако някой овен нас ги има в модела си и се състезава с тях.
Правя изключение, защото ситуацията във форума е малко напрегната.
Много ми е забавно, отстранените при разработването и последнащото селектиране, с кви етикети ще се покажат.(размерите на мойте са (130х30х9.5)