Спектрум ДХ 5е с приемник АР 500 - 1 км на прав път, пряка видимост. Същата апаратура, но с леко възвишение, което пречи на пряката видимост - на 150 м губи сигнал.
Версия за печат
Спектрум ДХ 5е с приемник АР 500 - 1 км на прав път, пряка видимост. Същата апаратура, но с леко възвишение, което пречи на пряката видимост - на 150 м губи сигнал.
Апаратурата за която говори Матеев е Graupner JR MX-12/40MHz. Но при друг тест с MX-16/35MHz и MX-12/40MHz нещата не бяха по-различни.
Във връзка с настоящата тема искам да предложа на всички Габровски моделисти, които ще идват на Узана тази събота да вземат всички апаратури с които разполагат. Целта е да направим тест на разстоянието, което покриват предавателите с пряка видимост.
В местността Узана ще проведем експерименти с възможност да се отдалечим на разстояние над 3 km с пряка видимост. Което е доста интересно.
Това е добра идея. Ще дойда с един багажник апаратури. :laughing:
Много мислих за усъвършенствуване на опитната постановка и ето какво ми хрумна:
1. Няма смисъл от цели модели. Достатъчно е да има само един приемник и светодиода му да се вижда.
2. На една дъска или лист фибран нареждаме 100 приемника и ги свързваме към едно единствено мощно захранване (яка батерия с як BEC).
3. В единия ъгъл на дъската има GPS приемник, на екрана на който гледаме метрите (отдалечеността).
4. Пред дъската слагаме една камера, която едновременно вижда всички приемници (и светодиоди), както и GPS приемника.
5. Всичко това се монтира на покрива на една лека кола или на багажника на ATW или на гърба на някой, който е мераклия да пробяга 3 километра в двете посоки.
6. Апаратурите си стоят включени на поляната и по тях нищо не се пипа. Критерий за обхвата ще е светенето на диода на дадения приемник.
7. Пробягва се разстоянието от 3 километра с дъската на гърба, като в едната посока апаратурите са с вертикално изправени антени, а в другата се държат в ръка от моделистите така, както управляват моделите си.
8. И двата експеримента са записани на филм, който после може да се изгледа и да се направи таблица на Excel с точните моменти на угасване/светване на светодиодите.
9. За мене лично мисля да сложа поне 5-6 различни вида спектрумски приемници в два или 3 комплекта с различни дължини на антените. Идеята е всички едновременно да ги биндна към една единствена апаратура, но не знам дали ще стане.
Давайте идеи, ако ви хрумне нещо по-интелигентно.
Та на поляната на Узана носете голи приемници, а не цели модели. Няма кой да ги носи на гърба си.
Ако приемника ви няма светодиод, тогава и само тогава ще ви разрешим да сложите до него едно серво със щангичка, което ще трябва непрекъснато да клатите по време на експеримента. Целта е да има само едно пробягване на разстоянието от 3 километра, което означава че всеки кандидат за проверка на апаратурата ще разполага с много малко място на листа от фибран.
Между другото току що погледнах картата на Узана - доста трудно ще постигнем дори и 2 километра. По-скоро ще е само километър и половина.
Мисля, че предавателите трябва да се държат в ръка заради противовеса... Поне така си мисля.
Аз отказвам да бягам 3 км , но за сметка на това в буса ще натоваря скутерчето и с него ще разхождам приемниците или апаратурите навсякъде:smile:
Според мен най-адекватен резултат ще се получи, ако един човек държи апаратурата, а втори се отдалечава с модел в ръце (или само тялото на модела), като от време на време се завърта около оста си. Това ще симулира поведението на модела във въздуха, но при възможно най-лошите условия - близо до земята.
Аз лично правя така: Давам предавателя на жена ми и я инструктирам да подава пълни команди приблизитено всяка секунда на два от каналите (както ще й е най-лесно). Важно е да не спира командите и те да са ритмични. Защо постъпвам така: защото по този начин симулацията е най-близо до реалните условия. Има консумация от акумулатора, близка до реалната; окабеляването си е каквото е в действителност (кабелите на машинки и захранване имат роля в приемането на радиосигнала!!!). Вярно, упражнението е неприятно за ходещия, но резултатите са много по-важни от една разходка.
По този начин, с ритмични команди, успявам да разбера дори най-лекото прекъсване във връзката, даже без да гледам светодиода. Но в комбинация с него, работата е 100% сигурна.
Давам този пример, защото съм на мнение, че само един приемник с батерия на него не би дал точен резултат. Мнението си е лично мое...
И накрая искам да кажа, че никой не е застрахован от грешки и откази. Миналата събота размазах един от моделите си. Изведнъж "не чу" команда, близо до земята и с максимална скорост. Резултатът е купчина клечки за зъби. Обвиних себе си, че не съм направил наземен тест на обхвата, а използвах чисто нов приемник. Беше задължително да го направя, но ме домързя. Впоследствие се оказа, че имам измъкната ос на панта, която пък по никой начин не е можело да видя, заради факта, че пантите са "скрити"...
И сега дилемата е следната - приемникът ли е виновен или пантата? Няма да разбера, докато не направя теста с разходката...
Ако приемникът се окаже работещ нормално, повече никога няма да крия пантите. Ако се окаже проблемен - отива на 20-тонната преса.
Предложението е добро, но така ще загубим цял ден за не повече от 3 теста. А аз искам да направим 100 теста с едно разхождане.
Моето мнение е, че точно в тази сфера не бива количеството да е за сметка на качеството. Идната седмица ще публикувам резултати, получени по начина, който описах по-горе. Условията трябва да са максимално близки до реалните.
Според мен е по-добре веднъж или два пъти седмично да се попълва (допълва) тема, специално направена за целта, без каквато и да е друга информация. Всеки потребител (който желае) може да направи въпросния range test и да публикува резултата, а Матеев да синтезира всичко в проста и ясна форма. например - Едикой си и аз сме направили тест на еднакви апаратури. Едикойси е постигнал разстояние 2км, а аз 1,600км.
Пише: Апаратура ЕДИКАКВАСИ.
А:
А1: 2000 метра
(А1=от едокойси при едикаквиси условия) и
А2: 1600 метра
(А2= от едикойси по едикакваси методика)
Б: ..... метра
В:.....метра
Г: (вид приемник)
И да си има една легенда, където примерно:
А = Постигнато максимално разстояние:
Б=Най-близка точка, откъдето е започнала загуба на сигнал (пакети) -
В=Точка на пълен отказ
Г = вид приемник
И т.н.
Здравейте,колеги,
Сериозни тестове сте провели!В обсъждането обаче,не забелязах да сте взели пред вид страничните смущаващи сигнали. Особено лятно време, особено на тези честоти особено по високи места като Узана,се проявява т.нар."похождение"-нетипично далечно разпространение на радиовълните.Съвсем допустимо е до вас да стигат радиосигнали от европейски RC-та.
С настъпване на есента и зимата,това явление затихва,така че експеримента ви ще стане по прецизен.
Аз управлявам електро- планер със SpectrumDX7 и приемник AR7000.С натрупването на опит започвам да го отдалечавам и се чудя кое ще ме предаде първо-зрението или апаратурата.И в двата случая резултата ще е фатален.
Интересно ми е да зная как се държат тези системи на големи разстояния и какво се случва като влязат в облаци-например.Също така,знаете ли за успешен вариант на радиомаяци или нещо подобно,за търсене на загубени на далеч самолетни модели.