„Чепатата тояга” или какво направих от един лист депрон и стар дизел

Ето един изяло експериментален модел, поне от моя гледна точка. До момента не бях правил депронов модел с ДВГ и не бях уверен дали е подходящ материал за този тип мотори. Една вечер в пристъп на безумие (или просветление може би?) разрових кутиите със стари мотори и изрових едно КМД от време оно. Имах на разположение и един лист депрон с дебелина 3мм. Решението за експериментален модел изцяло от депрон беше взето моментално. След кратко преглеждане на чертежите които имам се спрях на класичския Ugly Stick (по нашенски „Грозната пръчка”, но на мен „Чепатата тояга” ми допада повече) . Съответно чертежа беше намален до размах 1100мм. Естествено на ключови места ще се позлва усилващи елементи от друг материал, но все пак си остава депронка. Идеята е да ползвам само подръчни материали или налични в нашите магазини. Няколко вечери по-късно модела беше започнал да придобива форма.
Понеже е експириментален модел и го скалъпих набързо, не съм си правил труда да снимам самия процес на изработка. Накратко мога да опиша процеса на изработка.

Крилото е съставено от депронови ребра (3мм) и вертикална стена пак от 3мм депрон. От двете и страни има по една липова летвичка 10х3мм, в носовата част – полукръгла борова летвичка (полукръгло сечение 10х5мм от Практикер) а изходящия надлъжник е 8х6мм твърда балса. Обшивката – отново 3мм депрон.

Стабилизаторите са два слоя 3мм депрон (имах само 3мм у нас и не ми се ходеше до магазина за 6мм) обкантени с балсови надлъжници 6х6мм а изходящия надлъжник който носи пантите – 10х6мм. Вертикалния стабилизатор и кормило са обкантени с 3 летвички 1,5х6мм наксинати в гореща вода и залепени към депрона.

Тялото е изработено от 2 страници изрязани от 2 слоя 3мм депрон залепени заедно, усилени отвътре с липови надлъжници 10х3мм по цялата дължина на тялото. Леглото за крилото е усилено отвътре с лента балса с дебелина 3мм, а носовата част има по една малка палстинка 3мм шпертплатсвързваща надлъжниците и осигуряваща стабилна основа за носовото ребро. Тялото има 4 ребра от 3мм шпертплат и 3 от депрон в опашната част. Горната и долна обшивка са един слой 3мм депрон. Моторамата е два слоя 4мм буков шпертплат залепен със смола и след това залепен към първите две ребра изработени от 3мм буков шпертплат. В долната част на тялото има залепена плочка от 4мм буков шпертплат на която се закрепва колесника. Той е изрязан от 2мм дурал и има колеа с диаметър 50мм. Опашното колело е с диаметър 25мм и е закрепено на 2мм пружинен тел към вертикалното кормило.

Целия модел е облечен с оцветено и прозрачно фолио за ламинатор. Оцветил съм само участъците в червно, белите са облечени с прозрачно фолио. Естествено оригиналния модел е имитация на немски самолет от първата световна война, но понеже сме си българи, реших че може да си сложа нашите знаци на спортен модел. Като цяло визията на модела ми допада. От долната страна е изцяло бял със същите отличителни знаци. Теглото на модела – 1013 гр., от тях теглото на планера е 470 гр.

За управление съм ползвал стандартни 9 гр сервомашинки. Захранващата батерия е 4 клетки 1500мА NiMH. Има монтиран ключ за включване на електрониката и индикатор за нивото на батерията. Всичко друго е като на класическа електрическа депронка. Единствено носовата част е боядисана със спрей за да не попива горивото в дървото. Много изненадващо модела се оказа носотежък. От много време не ми се е случвало да направя модел който да иска тежест в опашката. Въпреки неправилната центровка реших за първия полет да я оставя така.

Днес успяхме да пуснем модела. Като цяло очакванията ми се потвърдиха. Модела лети чудесно, поради липсата на дросел мотора беше на максимални обороти през цялото време (15-16 мин полет с един резервоар). Опитах се да го натисна до колкото можах, завои и лупинги с минимален радиус, пикиране отвисоко с рязко набиране на височина и т.н. с идеята ако нещо ще се разпада, да се разпада още на първия полет. За моя радост модела издържа всички претоварвания без никакви проблеми. Мощността на мотора беше достатъчна за вертикално издигане на значителна височина, но не неограничено. По нататък ще помисля за някакъв контрол на оборотите или за друг мотор с дросел. КМД-то беше оборудвано с витло 230х150 (9х5) което на земята даде 10730 оборота в минута. Отначало му бях сложил 200х100, но после реших че ще му е много леко. Определно по-голямото витло пасва на мотора за този модел по-добре. След спирането на мотора модела си планира доста добре и кацна без никакви проблеми. Определно му предстоят още полети и тестове. Радващо за мен е това, че модела не искаше почти ниакакво тримоване (няколко щраквания на хоризонталното кормило нагоре) няма тенденция към набор на височина или забиване на нос, не тегли на никъде, а всичко е на 0-0-0. Даже няма страничен ъгъл на мотора. Следващите полети ще покажат повече надявам се.

Определно мога да кажа че за мен експеримента показа че депрона може да се ползва успешно и за модели с двг по класическата технология.
Пускам само снимки за сега, а видео ще пусна когато има налично.

Приложение 2636 Приложение 2637 Приложение 2638 Приложение 2639